5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 25.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 286 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. И. И., подадена чрез адв. И. Й. от А. и Е.” С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 318 от 05. 11. 2009 год., по т.д.№ 736/2009 год., в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу ЗД ”Е., гр.С. главен иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 240 000 лв., до пълния предявен размер от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на настъпилото на 01.05.2007 год. в гр. П. ПТП.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и на процесуалните правила, свързани със събиране и преценка на доказателствения материал по делото, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на спора по същество от касационната инстанция, като бъде изцяло уважена заявената искова претенция.
Излагайки подробни съображения срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при процесното ПТП, касаторът поддържа, че доколкото в Закона за движение по пътищата, в редакцията му, публикувана в „Държавен вестник”, бр.22/13.03.2007 год. отсъства задължение за участващите в движението велосипедисти да предприемат спасителни маневри при допуснато от водачите на МПС нарушение на закона, то липсва законово основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради което само по себе си лекото му алкохолно опиянение към релевантния за спора момент, се явява без правно значение при отстраняване правните последици на деликта.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдението че с обжалваното въззивно решение ” съдът се е произнесъл в нарушение на материалния закон- чл. 51, ал.2 ЗЗД”, като отново са развити доводи както за липсата на законово задължение за участниците в движение по пътищата да предприемат спасителни маневри, така и за отсъствие на пряка причинно- следствена връзка между лекото алкохолно опиянение на пострадалия и настъпване на произшествието, което да обуславя съпричиняване, водещо до намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпените морални вреди.
Другият релевиран от касатора въпрос, обуславящ достъп до касационен контрол на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК е процесуалноправен. Свежда се до „необсъждане от страна на решаващата инстанция на доводите на ищеца, съдържащи се във възражението му срещу въззивната жалба и свързани с твърдяната липса на съпричиняване” и разрешаването му в противоречие на дадените с т.4, абз.V-ти на ППВС № 7/65 год. задължителни за съдилищата разяснения води до наличие на основанията за достъп до касационен контрол .
Ответникът по предявения при условията на обективно евентуално съединени искове иск по чл.45 ЗЗД, И. Х. Ш. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допустимостта на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и изложените доводи, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба Пловдивският апелативен съд, въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е приел за доказано наличието на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, обуславящи ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател за обезщетяване причинените на ищеца в резултат на виновно предизвикано ПТП от водача на л.а.”Опел Кадет” с ДК № РВ 08-82 ММ,чиято гражданска отговорност е застрахована при последния, неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение решаващият съд е взел предвид и обсъдил критериите, които според дадените с ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата в страната указания следва да бъдат преценени, за да бъде спазен установеният с чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, правно важими и при действието на КЗ, но с оглед безспорно установената към момента на настъпване на процесното ПТП лека степен на алкохолно опиянение на пострадалия, като велосипедист, е възприел за основателно въведеното в хода на делото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последния.
С оглед тежестта на безспорно констатираното нарушение на установеното в чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП задължение за неупотреба на алкохол от пострадалия, в качеството му на „водач на ппс” по см. на § 6, т.19 и т.25, във вр. с т.10 ДР на ЗДвП, решаващият съд е приложил законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД и в съответствие с определената степен на съвина от 20 % е конкретизирал и размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от общо 300 000 лв. на 240 000 лв..
Следователно, доколкото макар и непрецизно формулиран визираният от касатора въпрос на материалното право, уточнен и преформулиран от настоящия съдебен състав в съответствие с дадените разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, всъщност се свежда до предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при направено от ответника възражение за съпричиняване на вредата, то същият е значим за делото по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, с което главна предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана .
Неоснователно, обаче, е позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Освен, че касаторът не е посочил в какво се изразява значимостта на правните изводи на съда за точното прилагане на закона, като един от аспектите на правото, то обстоятелството, че нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД не само не е неясна или непълна, за да се налага по тълкувателен път да бъде отстранено несъвършенството на закона, но по приложението и съществува и задължителна съдебна практика – ППВС № 17/63 год. на ОСГК на ВС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, ТК, между които- № 61/2009 год., по т.д.№ 751/2008 год. на І-во т.о., № 45/2009 год., по т.д.№ 525/2008 год.на ІІ-ро т.о., която не се нуждае от промяна, за да бъде възприето различно от даденото с нея разрешение на въпроса за предпоставките при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат, то соченият селективен критерий не е налице.
Що се отнася до законосъобразността на конкретната извършена от въззивния съд преценка за наличие на съпричиняване на вредата от страна на ищеца, то този въпрос, като свързан с правилността на обжалвания съдебен акт не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Единствено за прецизност следва да се посочи, че при преценка приноса в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД на един участник в движението, като водач на превозно средство, каквото качество несъмнено притежава велосипедистът се има предвид не само мястото, което правилата за движение му определят към момента на настъпилото ПТП, но и състоянието, в което според ЗДвП следва да се намира, за да е в състояние да оценява пътната обстановка по адекватен и стандартен начин – арг. от чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП, в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр.43/2002 год..
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Релевираният от касатора въпрос на процесуалното право, свързан с процесуалните действия на решаващия съд по събиране и оценка на доказателствения материал по делото, като несъмнено обуславящ правилността на крайния правен резултат по делото попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Разрешаването му, обаче, не е в противоречие с цитираната задължителна за съдилищата в страната съдебна практика – т.4 на ППВС № 7/ 65 год., която квалифицирайки необсъждането на прието доказателство или направен довод като процесуално нарушение, а не необоснованост е въобще неотносима към разглеждания случай.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че възприемане на евентуалното допуснато от решаващия съд процесуално нарушение като съществено или не касае касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а не основанията за допускане на касационното обжалване, което разграничение касаторът не е съобразил.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 318 от 05. 11. 2009 год., по т.д. № 736/ 2009 год., в частта му, по касационната жалба на К. И. И. от гр. Пловдив – вх.№ 7754/30.12.2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: