О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 03.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.09. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 2191 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Й. А., с вх.№1685 от 14.02.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №183 от 28.01.2013 г. по т.д.№2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено решение №51 от 27.05.2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав, с което е открито производството по несъстоятелността /О./ за длъжника [фирма] и е определена началната дата на неплатежоспособността-31.12.2008г. След отмяната на първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд е върнал делото за ново разглеждане от съда по несъстоятелността, за да бъде съобразено заявеното от присъединения кредитор [фирма] изискуемо парично задължение към длъжника при преценката на общото му икономическо състояние и определяне началната дата на неплатежоспособността. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Определя като несъстоятелни и неправилни констатациите на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност и определянето на началната дата само с оглед молбата на кредитора- касатор, без да се съобрази и с молбата на присъединения кредитор [фирма]. Позовава се на и факта, че Софийският градски съд е обсъдил в мотивите си заключението на счетоводната експертиза за погасяване на задължението към присъединения кредитор- [фирма]. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като формулира процесуалноправния въпрос: „Дължи ли съдът по несъстоятелността в решението си по чл.625, ал.1, съотв. чл.630, ал.1 ТЗ самостоятелно произнасяне по молбите на всеки присъединен кредитор”?
Касационната жалба е подадена в срока по чл.633, ал.1 ТЗ, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният процесуален въпрос дали се дължи самостоятелно произнасяне по молбата на всеки един кредитор за откриване производство по несъстоятелност не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не е обусловил правните изводи на съда. Софийския апелативен съд е дал указания за съобразяване със заявеното в молбата на присъединения кредитор [фирма] друго изскуемо задължение на длъжника, като всичките молби на кредиторите се съединяват за общо разглеждане в образуваното производство с оглед установяване на общото икономическо състояние на длъжника. Отделен е въпросът, че Софийският градски съд изрично е отбелязал в мотивите си, че вземането на банката е погасено на 31.12.2010 г., което обстоятелство не е обсъдено от Софийския апелативен съд, но тази констатация на съда по несъстоятелността не е предмет на поставения от касатора процесуално-правен въпрос.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация, това по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като касаторът въобще не е посочил противоречива практика на ВКС по формулирания правен въпрос. Трайно установена е съдебната практика, че предмет на молбата по чл.625 ТЗ е установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност, р.п. свръхзадълженост, като обективно икономическо състояние, изразяващо се в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка. Тази преценка следва да се извърши с оглед на всички съществуващи вземания към момента на постановяването на решението за О.. Но липсва служебно известна практика на ВКС по въпроса дали съдът дължи произнасяне по всяка една молба на присъединен кредитор за О.. След като касаторът не е представил доказателства за наличието на такава практика, не е налице и подържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване/вж. мотиви към т.3 та ТР1-2010-ОСГТК/ .
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №183 от 28.01.2013 г. по т.д.№2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: