О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
[населено място] 05.08.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2933/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №94/09.04.2015г. по в.т.д.№4/15г. на Великотърновски апелативен съд,с което е потвърдено решение №157/23.10.2014г. по т.д.№180/12г. на Окръжен съд Русе в обжалваната му част,с която е отхвърлен предявените от това дружество срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 20 215,59 лв.,представляваща част от предоставена на ответника гаранция в размер на 27 700 лв. за изпълнението на договор №ЧП-38/28.03.2007г. , подлежаща на възстановяване, както и иск за заплащане на неустойка по т.4 разд.IV от договора в размер на 16 622 лв. , ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на решението на въззивния съд. Твърди се,че изведените от последния правни изводи не съответстват на събрания по делото доказателствен материал,не са съобразени с действащата нормативна база,а са основани на направени от съда предположения за виновно неизпълнение от страна на касатора на негови договорни задължения във връзка с осъществяваната от него охрана.Сочат се допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения по приложението на правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Иска се касиране на въззивното решение с уважаване по същество на предявения от касатора иск в отхвърления размер с присъждане на разноските,направени по делото.
Ответникът по касация [фирма] не е представил писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на правоотношение между страните по договор за охрана; намерил е за доказана,установена при експедиция от територията на пристанището, липсата на 16 160 кг чугун,която е възложил в отговорност на ищеца,като задължен за опазването на стоки и товари в складовете в района на пристанището.Посочил е, с оглед значителното количество и тежест на липсващите стоки,не би могъл да бъде формиран извод, че изчезването им от склада за съхранение може да стане без да бъде забелязано от охранителя,който е бил длъжен да реагира по съответния начин , за да предотврати щетата.Съдът е намерил за неоснователни доводите на касатора- ищец,че не са констатирани причини за липсата и че не са изпълнени изискванията ,съгласно договора за констатиране на вредата и нейния размер.Констатирал е ,че ответникът е понесъл такава в размера,в който е уважил иска,тъй като до този размер е извършил плащания към товарополучателя и към бюджета – за начислен ДДС върху стойността на липсващите стоки.
В т.1 от приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил правния въпрос „Кои са подлежащите на установяване от ищеца и ответника факти по иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и не следва ли страната, твърдяща увреждане от неизпълнение на договорно задължение на другата страна да докаже това неизпълнение,настъпилата вреда и причинно-следствената връзка между тях?“ В първата си част въпросът е фактологичен,доколкото отговорът му е поставен в зависимост от конкретните по делото обстоятелства,подари което няма характер на правен по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Във втората си част въпросът осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,тъй като касае очертания в производството предмет на спора и е налице произнасяне на въззивния съд с решаващия извод за ангажиране отговорността на ищеца без обосноваване с конкретни доказателства наличието на посочените по горе елементи от фактическия състав на договорната отговорност. Това е в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика – постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №25/27.01.2012г. по гр.д.№1832/10г. на ВКС IV г.о.,с което е прието,че страната,която носи доказателствената тежест за установяване по делото на фактите,от които извлича изгодни за нея правни последици,следва да проведе пълно и главно доказване на несъмненото осъществяване на тези факти в обективната действителност,а при липса на такова доказване съдът следва да приеме тези факти за неосъществили се. Констатираното противоречие обосновава извод за наличие и на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,а оттам – и за необходимост от допускане на решението до касационен контрол във връзка с посочения правен въпрос.
В т.2 и т.3 от изложението не са формулирани конкретни правни въпроси,които биха могли да бъдат свързани със сочените от касатора допълнителни критерии,което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща в размер на 736,75 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94/09.04.2015г. по в.т.д.№4/15г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] да заплати по сметка на ВКС държавна такса 736,75 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.