1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
гр. София, 05.09.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 253 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Сл.М. – пълномощник на П. Б. П. и Т. П. Т., срещу решение № 635/16.12.2012 г., по гр.д. № 840/2011 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1226/22.07.2011 г. по гр.д. № 8851/2010 г., по описа на Плевенски районен съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторите против Б. Х. С. иск с правно основание чл.109 ЗС,за осъждането му да приведе в съответствие с изискванията на закона собствения си магазин – кинкалерия,като изгради за своя сметка вход и стълбище за мазата в прилежащата част на собствения му магазин,да не ползва входа на сградата им,да премахне от имота им ВиК инсталацията,обслужваща магазина му и да възстанови основите на сградата в първоначалния им вид.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правен и материално правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР № 178/86 год. на ОСГК, който е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК
Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови този резултат,въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че ответникът не извършва твърдяните противоправни действия,които да създават пречки за допустимото и пълноценно ползване на собствения на ищеца – сега касатор имот.Налице е одобрен и съгласуван проект от 1994 год. от всички заинтересовани лица ,предвиждащ достъп до мазата на ответника през общата стълбищна клетка,което е било прието и при извършената доброволна делба на търговската пристройка през 2000 год.Не са представени доказателства,въз основа на които да се приеме,че преминаването на ответника през общия вход на жилищната сграда ограничава или смущава по някакъв начин упражняването на правото на собственост на касатора върху собственото му жилище и прилежащите към него части,а и не е налице незаконно строителство по отношение на ВиК инсталацията,обстоятелство,обсъдено във влязлото в сила решение по гр.д.№ 1714/02 год..
Касаторите не са формулирали материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закон, както и за развитието на правото. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателите са длъжни да посочат ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1- 3 от разпоредбата. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се посочи,че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като касаторите се позовават на ТР № 178/86 год. на ОСГК на Върховния съд, с което са разрешени въпроси, различни от поставения по настоящото дело,а именно възможността на собственика на недвижим имот да предяви иск за защита правото си на собственост против лице,на което е издаден нотариален акт за собственост на същия имот по обстоятелствена проверка.
Касаторите не са обосновали и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не са посочили какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 635/16.12.2012 г., по гр.д. № 840/2011 г. по описа на Плевенски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: