5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
гр. София, 06.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1071 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. П. Б. от [населено място] срещу решение № 1054 от 26.06.2012г. по т. дело № 4271/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 28.12.2009г. по гр. дело № 154/2009г. на Софийски градски съд, търговско отделение, 15 състав и ищецът /въззивник в производството пред САС/ е осъден да заплати на ответника Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“, [населено място] сумата 700 лв. – адвокатско възнаграждение. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. П. Б. против „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“, [населено място] иск с правно основание чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Седмия конгрес на съюза, проведе на 10 и 11.04.2009г. в [населено място].
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата, и по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Основополагащия принцип на гражданското съдопроизводство, инкорпориран в чл. 12 ГПК, според който съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните и всички посочени и събрани по делото доказателства, които са от значение за спорното право.“;
„С основната характеристика на въззивното производство като втора инстанция по същество, което налага въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните и всички относими към спора доказателства.“;
„Участието в делегатско събрание и гласуването на общо събрание на сдружение с нестопанска цел и на физически лица, които не са избрани по предвидения в устава начин на представителство, води ли до нелегитимност на това събрание и на решенията, взети от него?“.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Л. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не се сочат основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а се повтарят касационните основания от касационната жалба. Поддържа становище, че представеното от касатора решение № 606/2006г. по ф. дело № 1487/2005г. на ВКС, IV г. о. е неотносимо към настоящия спор. Претендира присъждане на направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 281 ГПК – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в нея са посочени касационни основания, а в изложението – основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е установил, че проведеният на 10 – 11.04.22009г. в [населено място] форум, наречен „VII-ми Конгрес“ на Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“ е действал като върховен орган на управление на Съюза, т. е. като общосъюзно събрание по смисъла на чл. 52 от Устава. Аргументи за характера на проведения форум са извлечени от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства за реда, по който е свикан К., избора и участието на делегати, процедурата по провеждането му, гласуването на решения по въпросите, включени в дневния ред, и предмета на взетите решения от изключителната компетентност на общото събрание като върховен орган на сдружението с нестопанска цел съгласно чл. 53 от Устава и чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Поради компетентността на органа, от който изхождат оспорените пред съда решения, спазения преклузивен едномесечен срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и членството на ищеца в съюза по смисъла на чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от Устава и чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ е направен извод за допустимост на предявения иск по чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ. Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че VII-мият Конгрес е свикан и проведен редовно, при определената норма на представителство. Решението по т. 4 от дневния ред на конгреса за промяна на отделните разпоредби в Устава на съюза също е законосъобразно. На основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е направила част от собствените си мотиви.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор, за формиране на решаващата воля на съда и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е формулирал релевантните процесуалноправни въпроси, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, които според твърдението му са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението оплаквания, факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Развитите оплаквания за нарушение на основополагащия принцип на гражданското съдопроизводство, инкорпориран в чл. 12 ГПК, и оплакванията, свързани с обстоятелството, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните и всички относими към спора доказателства, са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на посочения от касатора материалноправен въпрос „участието в делегатско събрание и гласуването на общо събрание на сдружение с нестопанска цел и на физически лица, които не са избрани по предвидения в устава начин на представителство, води ли до нелегитимност на това събрание и на решенията, взети от него“ настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е установил, че в делегатското събрание и общото събрание са участвали и гласували лица, които не са избрани по предвидения в устава начин на представителство, а въз основа на събраните по делото доказателства /протокол на мандатната комисия и списъка на избраните делегати за конгреса/ е направил извод, че седмият конгрес е свикан и проведен при определена норма на представителство. Доколко констатацията за спазената норма на представителство съответства на представените доказателства или същата е необоснована поради нарушение на правилата на логическото мислене, е въпрос от значение за правилността на решението на Софийски апелативен съд, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/ в размер 250 лв.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1054 от 26.06.2012г. по т. дело № 4271/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА К. П. Б. от [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.