3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
гр.София, 13.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N684 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 17.10.2011г. по гр.д.№ 1129/2011г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено определение по гр.д.№1575/2011г. на ОС Пловдив за отказ да се разреши продажба на основание чл.23, ал.4, т.5 ЗОПДИППД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез представителя си поддържа, че с обжалваното определение е разрешен правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание по чл.280, ал.1,т.1 е 3 ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение и да се разреши извършването на продажба на движима вещ при условията на чл.23, ал.4 т.5 ЗОПДИППД.
Ответникът К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Жалбоподателят е поискал с молба от 27.07.2011г. да му бъде разрешена продажба на автомобил “Мерцедес В. 111”, върху който е наложено обезпечение по ЗОПДИППД за обезпечаване задължения на физическото лице П. П., за да може да заплати задължения по здравно и социално осигуряване на НАП на управляваното от него дружество. С определение от 28.07.2011г. по гр.д.№1575/2011г. на ОС Пловдив е отказано разрешаване на продажба на основание чл. 23, ал.4, т.5 ЗОПДИППД. С нова молба от 14.09.2011г. жалбоподателят, представляван от управителя си П. П. отново е поискал да се разреши продажба на процесния автомобил и с определение от 16.09.2011г. ОС Пловдив отново е оставена без уважение.
С обжалваното определение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното опраделение, е възприел изводите му за неоснователност на искането за разрешаване продажба на движима вещ. Съдът е приел за установено, че към 26.07.2011г. дружеството има задължения към НАП в размер на 23 518,24лева за задължения за данъци, държавно обществено осигуряване, здравно осигурявани, универсален пенсионен фонд и фонд вземания на работници и служители. При тези данни съдът е приел, че процесният автомобил е част от запорираното като обезпечение по чл.28 ЗОПДИППД имущество на П. П., а задълженията са на друг правен субект [фирма], на когото не принадлежи движимата вещ, чиято продажба дружеството иска да му бъде разрешена. Изложени са съображения, за това, че съгласието на собственика да бъде извършена продажбата е без правно значение, тъй като чрез него не може да се преодолее постановената от съда за разпореждане с посочената движима вещ чрез наложената обезпечителна мярка, тъй като не са налице предпоставките на чл.23, ал.4, т.5 ЗОПДИППД.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение е даден отговор на въпроса за това, кои публичноправни вземания са приоритетни – тези по ЗОПДИППД или тези дължими се към държавния бюджет като данъци, такси и др., който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Позовава се на определение от 23.03.2011г. по гр.д.№131/2011г., с което не е допуснато касационно обжалване по въпроса следва ли съдът да контролира разходването на средствата по разрешеното разпореждане със запорираната вещ.
След преценка на доводите на жалбоподателя, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол. По поставения въпрос, който е обусловил изхода на конкретния спор, въззивният съд е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС изразена и в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение от 30.05.2011г. по гр.д.№286/2011г. на ВКС-ІІІ г.о., в която се приема, че според правилото на чл.24, ал.4 ЗОПДИППД, съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на ответника в производството по закона, между които е и плащането на публичноправни задължения към държавата. Разрешението на съда се дава в случай на невъзможност на ответната страна да заплати съответния разход. Именно в съответствие с тази практика съдът не е разрешил продажба на движима вещ, която не принадлежи на дружеството молител [фирма] и то за погасяване задължения не на ответника в производството по чл.28 ЗОПДИППД, а на друг правен субект.
Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения за разглеждане въпрос е налице съдебна практика и същата не следва да бъде променяна към настоящия момент чрез ново тълкуване на правната норма.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на определение от 17.10.2011г. по гр.д.№ 1129/2011г. на Апелативен съд П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: