О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 06. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1689/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Д. срещу решение № 95 от 01.09.2008 г. по в.гр.д. Nо 269/06 г. по описа на Окръжен съд – Б. , потвърждаващо решение № 52 от 16.05.2003 год.по гр.д. № 386/2002 год.на Районен съд – Р. ,с което е отхвърлен предявения от касаторът иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос относно придобиване правото на собственост по давностно владение на земеделски имот преди обобществяването му и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно приложението на чл.127 ал.1 и 2 ГПК/отм./,чл.136 ГПК/отм./,чл.188 ал.1 ГПК/отм./ и чл.189 ГПК/отм./.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност и недоказаност на предявения установителен иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за спорния имот са,че ищецът ,сега касатор не е доказал правото на собственост на наследодателя си – И. Д. ,тъй като след смъртта на неговия наследодател –,поч.1924 год.имотът като делнички е обработван заедно със сестра му. Наследниците на Д. Д. са били общо шестима и тъй като ищецът,чиято е доказателствената тежест не е установил началото на давностното владение да е преди 1940 год.съдът отчитайки и факта,че през 1948 год. И. Д. е извършил замяна е приел,че не е налице придобиване на имота по давност съгласно чл.34 ЗС/отм./Освен това липсва позитивно решение на ПК по отношение на процесния имот.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Не е налице и второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. Не е налице противоречие по въпроса относно придобиване правото на собственост по давностно владение на земеделски имот преди обобществяването му между обжалваното решение и приложените решения № 330/06 год.по гр.д. № 3060/04 год. на ІV г.о.на ВКС, решения № 2069/05 год.по гр.д. № 1389/04 год. ГК.на ВКС, решения № 854/1999 год.по гр.д. № 166/99 год. на ІІ г.о.на ВКС , решения № 1220/99 год.по гр.д. № 2075/98 год. на V г.о.на ВКС.и решения № 717/99 год.по гр.д. № 118/98 год. на ІІ г.о.на ВКС,в които е прието,че за да е налице изтекла придобивна давност в полза на единия от собствениците,той е трябвало да докаже,че е владял само за себе си и да докаже че е отблъснал владението на другия собственик,както и че като добросъвестен владелец е владял 20 год.по ЗД/отм./
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса приложението на чл.127 ал.1 и 2 ГПК/отм./,чл.136 ГПК/отм./,чл.188 ал.1 ГПК/отм./ и чл.189 ГПК/отм./. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълнота следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на този въпрос. Преценката на фактите и доказателствата за собственост не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос. Правилността на тази преценка от страна на въззивния съд на практика би съставлявала предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 01.09.2008 г. по в.гр.д. Nо 269/06 г. по описа на Окръжен съд – Б. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: