О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София 08.07.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №243/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на срещу решение № 563 от 26.11.2009г. по гр. дело № 882/2009г. на
Ответниците по касация Х. Х. К. и Г. Х. К., оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №681 от 07.08.2009г. по гр. д. №380/2009г. на Районен съд- П. С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на Г. Х. К. и Х. Х. К. , че Н. В. А. и М. В. А. не са собственици на 1/3 ид.м. от недвижим имот, дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 1062 кв.м., съставляващо имот пл. № 2* и имот пл. № 1* кв.78, ведно с постройките в него, а по удостоверение за данъчна оценка – парцел ****Х – жилищно строителство по ЗРП от 1983г.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че страните по делото са внуци на Х. К. , поч.1982г. На ищците той е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество със саморъчно завещание от 02.07.1975г. Процесният имот е продаден по реда на ПМС №60/1975г., а впоследствие собствеността е възстановена по реда на ЗВСВНМРА. Ответниците са наследници на В. А. дъщеря на Х. К. С решение от 24.04.1998г. по гр.д. № 1277/97г. на Пловдивския районен съд е отхвърлен предявеният от В. А. срещу Г. Х. К. и Х. Х. К. главен иск по чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за приемане за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от имота. Евентуално предявеният иск с правно основание чл.30 ЗН – за намаляване завещателното разпореждане в полза на ответниците до размера на запазената 1/3 ид.ч. на ищцата е бил уважен. Решението е било обжалвано от ищцата изцяло. С решение на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2058/98г. първоинстанционното решение е отменено изцяло и е постановено друго, с което е уважен главният иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./. С решение на ВКС въззивното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен главният иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК. Делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл.30 ЗН. При новото разглеждане въззивният съд е прекратил производството по делото като е приел, че вече е налице произнасяне по иска с правно основание чл.30 ЗН. Това определение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. В настоящото производство по предявения от Г. Х. К. и Х. Х. К. срещу Н. В. А. и М. В. А. – наследници по закон на В. А. , установителен иск за установяване, че ответниците не са собственици на 1/3 ид.ч. от имота, последните оспорват правата на ищците с твърдение, че се легитимират като собственици на 1/3 ид.ч. от имота въз основа на влязло в сила решение на Пловдивския районен съд по гр.д. №1277/97г. Въззивният съд е приел, че по приключилото дело са отречени правата на В. А. за 1/2 ид.ч. от имота в качеството и на наследник на Х. К. , а по предявения от нея евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН не е налице влязло в сила съдебно решение, с което да са признати претендираните права върху 1/3 ид.ч. от имота. Главният иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение на ВКС. След връщането на делото от ВКС за разглеждане на евентуално предявения иск с правно основание чл.30 ЗН обаче производството е било прекратено. При това положение с оглед липсата на успешно проведен иск с правно основание чл.30 ЗН за намаляване завещателното разпореждане на наследодателя К, извършено в полза на ищците по настоящото дело, ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са установили твърдяното право на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Д. за нищожност и недопустимост поради наличие на СПН на обжалваното решение са неоснователни. Сочените пороци – негоден диспозитив,поради грешно посочен имот и имена, не са основания за прогласяване нищожност на съдебното решение, постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда. Не е налице и сочената от касаторите недопустимост на въззивното решение, поради наличие на СПН. Не е налице влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни, респ.праводателите им, за същото искане и на същото правно основание.
Останалите правни въпроси, повдигнати от касаторите, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото въпросите не са релевантни за изхода на спора. Решаващият извод на въззивният съд е за липса на влязло в сила съдебно решение по успешно проведен иск с правно основание чл.30 ЗН, легитимиращо ответниците като собственици на процесната идеална част от имота, поради това, че решението на първоинстанционния съд, с което първоначално е бил уважен искът за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част по чл.30 ЗН и на което се позовават касаторите, е отменено изцяло с решение по гр.д. №2058/1998г. на Пловдивския окръжен съд, което е констатирано и от ВКС в последващото отменително решение. При това положение са ирелевантни за изхода на спора въпросите, поставени в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК по прилагане разпоредбата на чл.206, ал.2 ГПК /отм./ за това, дали се възстановява висящността по евентуално съединения иск, по който първоинстанционният съд се е произнесъл, когато решението по главния иск е било отменено от въззивния съд или от ВКС с окончателно решение. Изтъкваната от касаторите необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ О. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Тя се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят разноски в размер на по 150 лева – изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 563 от 26.11.2009г. по гр. дело № 882/2009г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. В. А. и М. В. А., гр. П., да заплатят на Х. Х. К. и Г. Х. К. по 150 лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: