О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№735
гр.София, 25.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 620/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. П. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. П. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение, постановено на 16.03.2009 год. по гр.дело № 3926/2005 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд от 14.07.2005 год. по гр.дело № 943/2003 год. въззивният съд е уважил предявеният от ЗД”Е”А. , гр. С. иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати сумата 1 165,48 лева, представляваща изплатеното от застрахователя на собственика на пострадалия при ПТП автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „каско” ведно със законната лихва, мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗ. в размер на 203 лева, както и съответните съдебни разноски от 765 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност, тъй като липсвали данни, че внесената застрахователна премия по сметка от 24.08.2000 год. е осчетоводена при застрахователя. Касаторът не е конкретизирал в жалбата си същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за крайния изход на спора. Поддържа, че спорът е решен противоречиво от съдилищата, поради различие между решенията на първоинстанционния и въззивния съд, както и с практиката на ВКС по приложените решения № 397/06.02.2000 год. по гр.дело № 1455/1999 год. на ВКС-V г.о. и р. № 1803/15.12.1998 год. по гр.дело № 1521/1998 год. на ВКС-V г.о. Без да изложи никакви правни доводи касаторът поддържа, че казусът е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба ЗД”Е”А. , гр. С. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е решил спора по същество, като е уважил предявеният иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ, както и искът за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗ. за забавено плащане на присъденото обезщетение за периода до предявяването на иска, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че процесните щети на застрахования при ищеца л.а.”Фолксваген пасат” в размер на 1 165,48 лева са настъпили в резултат на ПТП на 07.08.2001 год. по вина на ответника, който е причинил катастрофата, управлявайки собствения си автомобил. Според протокола на КАТ вината е изцяло на водача Й. П. , на когото е съставен акт за административно нарушение поради неспазване правилата за движение и предимството, което е имал другия водач на пътя. Безспорно е установена причинно-следствената връзка между неправомерното поведение на ответника и настъпилите вреди-предмет на спора. При тези фактически данни, съдът е направил решаващия извод, че след като е изплатил дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „каско” на увредения собственик, застрахователят се е суброгирал в правата му срещу причинителя на вредите, който на основание чл.402, ал.1/отм./ТЗ във връзка с чл.45 ЗЗ. следва да носи отговорност за настъпилия вредоносен резултат.
Видно от съдържанието на касационната жалба, жалбоподателят не сочи разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Не е изложил никакви доводи, нито е представил данни за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на цитираните правни норми или за противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решения на тричленни състави на ВКС, постановени при действието на новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. Под противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК се има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански или търговски дела по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело, както погрешно твърди касатора. Бланкетното възпроизвеждане в жалбата на текста по чл.280, ал.1 ГПК не представлява посочване на основанието за касационно обжалване без да се изложат конкретни доводи и съображения в какво се изразява противоречието на обжалваното решение с постоянната съдебна практика, за да се прецени налице ли е идентичност на разрешените правни въпроси с тези – предмет на обжалваното решение. В тази връзка приложените към жалбата две решения на тричленни състави на ВКС не обосновават твърдението на касатора за наличие на противоречива съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не конкретния казус или бъдещото касационно решение, а разрешеният съществен правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение, постановено на 16.03.2009 год. по гр.дело № 3926/2005 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: