3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
[населено място], 10.10. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 5685 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. М. против определение № 16163/05.10.2012 г., постановено по ч.гр.д.№ 11145/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. М. Н. срещу разпореждане от 15.03.2012 г. по гр.д. № 15605/2011 г. на СРС, І ГО, 24 с-в.
Ответницата по частната жалба не е взела становище.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд, с което е оставена без разглеждане молба за допълване и поправка на протокол, като процесуално недопустима. В. съд е споделил изводите на районния съд, че молбата за допълване и поправка на протокол е подадена след изтичането на едноседмичния преклузивен срок по чл.151, ал.1 ГПК, тъй като е подадена на 12.03.2012 г., а видно от данните по делото, съдебният протокол е изготвен на 01.03.2012 г., т.е. преклузивния срок за подаването на молбата с правно основание чл.151, ал.1 ГПК е изтекъл на 08.03.2012 г., съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 ГПК.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се съдържа правен въпрос, обусловил изхода на делото, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. В изложението се повтарят твърденията на касатора в частната жалба, с които се твърди неправилност на обжалваното определение, като се сочат единствено твърдения за факти, което според касатора водят за извод за спазване на срока по чл. 151 ГПК. Твърди, че въззивното определение е постановено в нарушение на чл. 10 ГПК, както и на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС, тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си да събере своевременно поисканите с частната жалба доказателства. Позовава се на посочена и представена задължителна съдебна практика, с твърдението, че постановеното определение на въззивния съд й противоречи. В производството по преценка на допустимостта на касационното обжалване не следва да се извършва преценка на правилността на обжалвания акт, а следва да се прецени наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК относно произнасянето на съда по правен въпрос, от значение за изхода на делото, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Липсата на правен въпрос в изложението на касационните основания по чл. 280, ал. ГПК е достатъчно основание за недопускането до касационно обжалване на определението на съда, като в тази насока са и указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, постановеното определение по обжалване на разпореждане, с което се връща като просрочена молба за допълване и поправка на съдебен протокол, не подлежи на обжалване, тъй като самият съдебен протокол като съдържание е необжалваем и в разпоредбата на чл. 274, ал.1 не е предвидена възможност за неговото обжалване. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, отразена в определение № 359/2008 г. по гр.д. № 1695/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение № 241/07.06.2011 г. по гр.д.№ 259/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС и др. Предвид необжалваемостта на разпореждането, с което се оставя без разглеждане молба да поправка и допълване на съдебен протокол, постановеното от въззивния съд определение по частната жалба против това разпореждане е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по частната жалба прекратено.
Предвид изложеното, касационното обжалване на определението на Софийски градски съд следва да бъде допуснато, като се постанови определение от настоящата инстанция, с което се обезсили определението на въззивния съд, а производството по подадената частна жалба се прекрати.
По изложените съображения, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16163/05.10.2012 г., постановено по ч.гр.д.№ 11145/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав.
ОБЕЗСИЛВА определение № 16163/05.10.2012 г., постановено по ч.гр.д.№ 11145/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба с вх.№ 1018373/02.05.2012 г. на Н. М. Н. от [населено място] против разпореждане от 15.03.2012 г. по гр.д. № 15605/2011 г. на СРС, І ГО, 24 с-в, като процесуално недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: