О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
[населено място],12,10,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми септември ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 265 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 246 / 03.10.2014 год. по т.д.№ 349 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 64 / 07.04.2014 год. по т.д.№ 16 / 2014 год. на Добрички окръжен съд,с което са уважени предявените от [фирма] против касатора обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ – цена по сключени договори за търговска продажба, обективирани в описани в исковата молба фактури ,в общ размер от 50 347,31 лева.Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба – липсващ в същата ЕИК на ищеца,поради което било невъзможно индивидуализирането му като правен субект. Касаторът сочи и нарушение на чл.229 ал.1 т.4 ГПК – неправилно недопуснато от въззивния съд спиране на производството, до постановяване на решение по твърдян , като преюдициален за решението по настоящия , съдебен спор.
Ответната страна – [фирма] – оспорва основателността на касационната жалба,с доводи относно правилността на изводите на въззивния съд ,акцентирайки на обстоятелството, че чл.127 ГПК не визира изрично посочване на единен идентификационен код на юридическото лице – търговец, подало исковата молба ,а и по делото фигурира извлечение от търговския регистър – справка по партидата на ищцовото дружество,съдържащо последния.Досежно довода свързан с приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК,ответната страна се позовава на неподаден от ответника – касатор отговор на исковата молба, респ. нерелевирано, в преклузивния за това срок, правопогасяващо възражение за извънсъдебно прихващане на процесните вземания, доколкото установяване правните последици на подобно прихващане е предмета на преюдициалния ,според касатора ,съдебен спор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Непокриването на общия селективен критерий е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване . Дори да би бил формулиран такъв, изобщо липсва обосноваване и доказване на допълнителен селективен критерий,единствено формално посочен във всяка от възможните хипотези на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Доколкото и съгласно ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС настоящата инстанция следи служебно за вероятна недопустимост на съдебното решение и без изрично обосноваване на основание по чл.280 ал.1 ГПК за такъв порок на съдебното решение, доводът за нередовност на исковата молба,поради непосочен ЕИК на юридическото лице – търговец,подало същата,е несъстоятелен и нелогичен, доколкото такъв реквизит чл.127 ал.1 ГПК не предвижда ,а и е относим към идентифициране на правния субект,какъвто проблем, видно от процесуалната му позиция,не е стоял пред ответника. Идентифицирането е обстоятелство,относимо към наличието на процесуална и материалноправна легитимация на ищеца по спора , респ. на качеството му на страна във възникнало с ответника правоотношение,което не се оспорва. Реквизитите на исковата молба по чл.127 ГПК обслужват именно процесуалните предпоставки за допустимост на иска и простото им отсъствие, без да обуславя липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството,не е от естество да засегне допустимостта на съдебното решение.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246/ 03.10.2014 год. по т.д.№ 349 / 2014 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.8 вр. с ал.1 ГПК да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство ,в размер на 1 532 лева, съгласно чл. 9 ал.3 вр. с чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :