2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 15.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 91/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1411 от 19.Х.2010 г. по гр.д. № 2232/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение от 10.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 1634/ 2006 г. на СГС, с което е уважен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 422 ГПК и е признато за установено вземане на ищеца 11 660.33 лв. – цена на доставени горива, със законната лихва от 30.ІХ.2006 г. и 4678.05 лв. – обезще – тение за забавено плащане, с оплакване, че е неправилно. С Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по съображения, че въззивното решение противоречи на Р.№ 987/26.ХІ.2004 г. по гр.д.№ 157/2004 г. на ВКС. Жалбоподателят сочи и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което мотивира със съображения, че ВКС следва да се произнесе по въпросите: за тълкуването и прилагането на чл. 301 и 327 ТЗ, за значението като доказателствено средство на осчетоводяването на фактура и за доказателствената стойност на свидетелски показания на заинтересовано лице.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г., в сила от същата дата), тъй като касационната жалба е от 29.ХІ.2010 г. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, релевантен за делото, по който поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
По поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК липсват изложени от жалбоподателя съображения, каквито не са въпросите, по които иска да се произнесе ВКС. Това основание не е налице, тъй като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото – когато произна – сянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1411 от 19.Х.2010 г. по гр.д. № 2232/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: