О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 16.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.11. през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3170/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу решение постановено по в.гр.д. 5180/2015г. на САС, в частта в която е уважен иска срещу Прокуратура на РБ за сумата от 25000лв.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 от ГПК. Формулирал е въпроси относно определянето на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Представя решения по чл. 290 от ГПК.
В срока за отговор ищецът И. Д. Д. е възразил срещу искането за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на П., както и срещу основателността на тази касационната жалба.
Съдът е сезиран и с касационна жалба, подадена от ищеца И. Д. Д. срещу същото въззивно решение, в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над 25000лв. до 50000лв..
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 от ГПК. Формулирал е въпроси относно определянето на понятието „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД. Представя решения по чл. 290 от ГПК.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 2 от ЗОДОВ с цена на иска над 5000лв., приема че двете касационни жалби са редовни, подадени са от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.3 вр. т.4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 52 от ЗЗД и е осъдил Прокуратурата на РБ да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лв.. За да достигне до тези изводи, преди това САС чрез тълкуване е дал отговор на въпроса какво се включва в понятието „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД.
Съдържанието на понятието „справедливост“ по приложението на чл. 52 от ЗЗД е тълкувано многократно от ВКС по задължителен за съдилищата начин- т.11 от ППВС 4/68г. и решения по чл. 290 от ГПК на ВКС- решение № 29/ 05.03.2012г. на ІІІ г.о., решение № 333/ 31.10.2014г. на ВКС ІV г.о., а именно, че в понятието „справедливост“ се включват обективни обстоятелства, които съдът следва да посочи конкретно по делото, както и да обоснове значението им за определяне на размера на обезщетението. В случая въззивния съд е дал отговор на поставените правни въпроси, които са обусловили крайният му правен извод, в съгласие със задължителната практика на ВКС, тъй като съдът е взел предвид всички конкретни обстоятелства по делото при определяне на размера на обезщетението- вида на обвинението и предвиденото наказание, вида на наложената мярка за неотклонение и нейната продължителност, други наложени мерки за процесуална принуда, възрастта и емоционалните страдания, продължителността на наказателното производство, моралните страдания- преживеният шок, страх, депресия, възрастта на ищеца, професия и чистото съдебно минало. Но също така съдът е отчел, че психичното разстройство, соматичната болест, нарушенията на вестибуларната функция, мозъчният инсулт не са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение. В съгласие със задължителното тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, направено от ВКС, САС е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 000лв..
Разликата в размера на присъдените обезщетения по решенията на ВКС, представени от страните, не се дължи на противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а се обуславя от преценката на конкретните обстоятелства по всяко от делата. Тъй като има формирана задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК по формулираните въпроси, то подържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 е неоснователно.
Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца И. Д. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1218лв., представляващи платен адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение постановено по в.гр.д. 5180/2015г. на Софийски апелативен съд по жалбата на Прокуратурата на РБ и по жалбата на И. Д. Д..
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България [населено място], [улица] да плати на И. Д. Д. от [населено място], р-н В., [улица] сумата от 1218лв. разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: