О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 02.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 29 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 145 от 21.10.2013г. по в.т.д. № 343/2013г. на Окръжен съд- Шумен, с която след отмяна изцяло на решение № 62 / 08.04.2013г. по гр.д. № 536/2012г. на Районен съд – Велики Преслав, е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 937,95 лева, представляваща частично неизплатено възнаграждение за изработени дамски панталони, ведно със закона лихва за забава, считано от завеждането на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], не взема становище относно допускането на касационен контрол, като поддържа, че жалбата е неосновеателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.265, ал.1, изр.2-ро ЗЗД за намаляване на възнаграждението за поръчката по фактурите, поради констатирани недостатъци при изработването на панталоните. Изложени са съображения, че в чл.265, ал.1 ЗЗД законодателят е предвидил две хипотези за некачествено изпълнение на поръчката, даващи основание за намаляване на договореното възнаграждение, които се отличават досежно времето на извършването на констатациите за дефекти в изработката – по време на извършване на работата т.е. в хода на самото изпълнение – т.нар. отклонение от поръчката и констатации за недостатъци на изпълнената работа след окончателното изработване на възложеното. Според решаващия състав, в процесния случай няма доказателства за надлежно предаване и приемане на изработеното, за което се търси заплащане на възнаграждението, тъй като ответникът е установил и настоявал за отстраняване на недостатъци по поръчка № 2018 в хода на изпълнението й, като е направил изрично искане до ищеца – изпълнител за намаляне на възнаграждението за изработеното чрез издаване на кредитно известие по фактурата за поръчка № 2018, изпълнена с недостатъци.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: „/1/ Задължително ли е приемането на извършената работа по договор за изработка да се извърши с конкретен писмен документ или е възможно приемането да стане с конклуденти действия?; /2/ Следва ли при приемане на изработеното възложителят да направи преглед на изделията и да направи всички възражения за неправилно изпълнение?; /3/ Дължи ли се на изпълнителя възнаграждение от възложителя при констатирани недостатъци по изработеното или същото следва да бъде намалено при условията на чл.265, ал.1, пр.3-то ЗЗД?; /4/ Следва ли при направено възражение за намаляне на договореното възнаграждение по договора за изработка от страна на възложителя по чл.265, ал.1, пр.3-то ЗЗД, последният да докаже размера на своето насрещно вземане?”. Жалбоподателят се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Поставените от касатора въпроси за приемане на работата и за правото за намаляване на договореното възнаграждение по чл.265, ал.1 ЗЗД, въпреки, че са намерили отражение във възивното решение, в конкретния случай не са обуславящи предмета на спора, тъй като не са взети предвид твърденията на органните представители на възложителя – ответник, направените още в първоинстанционното производство, че бракуваните панталони по поръчка № 2018 не са обхванати от фактурите, по които се търси плащане, като неплащането на част от цената по процесните фактури не се дължи на некоректно изпълнение на изделията по тях, а на удържане на сумата, явяваща се стойността на материалите за изработването на бракуваните панталони по поръчка № 2018, предоставени на ответника от италианско дружество на ишлеме. Ответникът се е позовал на извънсъдебно прихващане на дължимия по фактурите остатък с насрещно негово вземане за стойността на предоставените материалите по друга поръчка за панталони /№2018/, по която не е налице некачествено изпълнение, а пълно неизпълнение, тъй като се поддържа, че изработеното е бракувано като негодно за употреба, които въпроси не са обсъдени от въззивния съд, като в касационната жалба не са поставени относимите във връзка с това процесуалноправни въпроси.
С оглед изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като по отношение на посочените въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е безпредметно и обсъждането на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 21.10.2013г. по в.т.д. № 343/2013г. на Окръжен съд- Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.