О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 22.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
Н. М.
като разгледа докладваното от съдия М. ч.т.д.№3509 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Фонд „Научни изследвания” срещу определение №11905 от 09.06.2015 г. по ч.гр.д.№4569/2015 г. на СГС, ТО. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 24.10.2014 г. по гр.д.№410/2013 г. на СРС, с което е върната частна жалба с вх.№1023621/06.06.2014 г., подадена от Фонд „Научни изследвания”.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради незаконосъобразност на направения в него извод, за липса на задължение за съда да уведоми страната за продължаването на срок за извършване на процесуално действие.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване, е поставен следният процесуалноправен въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Следва ли съдът да уведоми страната по реда на чл.262, ал.1 от ГПК за определение, постановено в закрито заседание, с което уважава молбата й за продължаване на срок за изправяне на нередовности.
Ответникът по частната касационнна жалба – Фондация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в указания на жалбоподателя срок, продължен с разпореждане на първоинстанционния съд от 02.09.2014 г. с два месеца, считано от изтичане на първоначалния срок, не са отстранени нередовностите на частната жалба, изразяващи се в непредставяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, поради което и тъй като за съда не съществува задължение да съобщава на страната, че молбата й по чл.63 от ГПК е уважена, е споделил извода на СРС за наличие на предпоставките за връщане на частната жалба.
Формулираният в изложението въпрос е обусловил постановения с обжалвания акт резултат, респективно се обосновава наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая обаче не е налице допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че основанието е въведено бланкетно и не са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то същият не може да се квалифицира като значим, тъй като на първо място разпоредбата на чл.63 от ГПК е достатъчно ясна и непротиворечива, а от друга страна по приложението й е налице формирана от ВКС задължителна за съдилищата практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. С тях е изяснено, че препис от разпореждането за продължаване на срока не следва да бъде изпратено на страната и след като новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, то страната е длъжна да следи за началото и за края на срока. Наличието на непротиворечива, задължителна за произнеслия се съд съдебна практика, с която определението му е съобразено, изключва поначало приложимостта на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №11905 от 09.06.2015 г. по ч.гр.д.№4569/2015 г. на СГС, ТО.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.