определение по ч.гр.д. № 689/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
С., 23 . декември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 689 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Варненския окръжен съд от 07.10.2010 г. по гр.д. № 1530/2010, с което е отхвърлена молба за изменяване на определението от 30.08.2010 г. в частта за разноските.
Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], Варна, който го обжалва в срок, като счита, че неправилно не са му присъдени сторените разноски по делото при прекратяването му поради отказ от иска във въззивната инстанция.
Ответницата по жалбата Н. К. Н. я оспорва, като счита, че след прекратяването на производството по делото не може да бъдат представени доказателства за извършени разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд намира, че то подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в отговора на въззивната жалба са поискани разноски, но към нея не са представени доказателства за извършването им. Производството по делото е прекратено поради отказ от иска, като е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове. Доказателства за внесения адвокатски хонорар в размер на 1.200 лева са представени едва с молбата за допълване на определението.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че искането за разноски във въззивното производство в отговора на въззивната жалба е своевременно, но неправилно е приел, че при отказ от иска доказателствата за тях не може да бъдат представени по-късно. Когато разглеждането на делото приключва в открито заседание искането за разноски може да бъде направено най-късно в устните състезания, когато трябва да бъдат представени и доказателствата за извършването им, като страната може да представи и списък на разноските. Когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може (съгласно чл. 9 ГПК) да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Непредставянето на списък на разноските има за последица необжалваемост на определението по разноските, но не е необходим списък, когато доказателствата за разноските са приложени към искането за присъждането им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Варненския окръжен съд от 07.10.2010 г. по гр.д. № 1530/2010 за изменяване на определението от 30.08.2010 г. по същото дело в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ определението на Варненския окръжен съд от 30.08.2010 г. по гр.д. № 1530/2010 в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Н. К. Н. от Варна да заплати на [фирма], Варна сумата 1.200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.