5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 26.11…2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 373 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Ф. А. К. от гр. С. поле, област Р. чрез процесуалния му представител адв. К. К. срещу решение № 408 от 07.12.2009г. по в. гр. дело № 210/2009г. на Р. окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 111 от 23.07.2009г. на Р. районен съд ответникът Ф. А. К. е осъден да заплати на ищеца „А. Д. – 74” ЕООД, гр. Р. сумата 4 200 лв. – неустойка по договор със законната лихва от 10.03.2009г. до окончателното плащане и сумата 694 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в писмено изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: дали ответникът по иска е сключил сделката за продажба с осигурен от собствената на ищеца агенция за недвижими имоти продавач, след като липсват доказателства за начина и условията, при които продавачът е възложил на агенцията посредничеството при продажбата на процесното жилище, но и самият продавач е обявил лично предложението за продажба в местен ежедневник, като изрично е посочил, че жилището се продава „без посредник, от собственик”.
Ответникът „А. Д. – 74” ЕООД, гр. Р. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да уважи иска за заплащане на неустойка, въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки: страните са обвързани от договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 16.12.2008г., с който ищцовото дружество се е задължило да съдейства при воденето на преговори и сключване на предварителен договор за покупко-продажба с продавача; ищецът е осигурил оглед на подходящ апартамент и съгласие на собственика за продажба; впоследствие покупко-продажбата е извършена без участието на посредника; в чл. 4 от договора за посредничество страните са уговорили неустойка в размер 10% от обявената продажна цена в случай на осъществяване на сделка от възложителя – ответник по иска, съпруга, упълномощено от него лице, роднина по права линия, съдружник или фирма, в която участва, с продавач, осигурен от изпълнителя – ищец, на един от посочените в чл. 3 адреси без участието на агенцията. Решаващият съдебен състав е констатирал, че имотите, които са предложени за оглед, са конкретизирани в чл. 3 от договора и един от тях е процесният недвижим имот – апартамент „Б” в гр. Р., ул. „Б. войвода” № 23, вх. А, ет. 3. Изложил е съображения, че ако ответникът е бил в преки преговори със собственика, не е трябвало да се съгласява апартаментът на ул. „Б. войвода” № 23 да се включва в посредническия договор. Въззивната инстанция е кредитирала показанията на свидетелката Р. Д., че ответникът е разговарял със собственика след огледа на апартамента, извършен чрез А. Д., като целта на разговора е била как да избегне плащането на възнаграждение на посредника. Според решаващия съдебен състав сключването на посреднически договор на посредника със собственика на имота не е предвидено като задължение на посредника по процесния договор, такъв договор със собственика и бъдещия продавач не е сключен. Основно задължение на посредника е да осигури продавач на апартамент на един от посочените в чл. 3 адреси и това задължение е изпълнено.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочената правна норма включва две кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да се допусне касационно обжалване на атакувания съдебен акт – точно прилагане на закона и развитие на правото. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Формулираният от касатора материалноправен въпрос „дали ответникът по иска е сключил сделката за продажба с осигурен от собствената на ищеца агенция за недвижими имоти продавач, след като липсват доказателства за начина и условията, при които продавачът е възложил на агенцията посредничеството при продажбата на процесното жилище, но и самият продавач е обявил лично предложението за продажба в местен ежедневник, като изрично е посочил, че жилището се продава „без посредник, от собственик”” е въпрос по фактите, установени в обжалвания съдебен акт, а именно изпълнил ли е ищецът основното задължение по договора за посредничество.
Въпросът „дали посредникът е следвало да сключи договор за посредничество с продавача на имота” е без значение за спора, тъй като искът е за неустойка по договор за посредничество, сключен между посредника и купувача. Съгласно чл. 8 от ЗЗД и постоянната съдебна практика договорът представлява съвпадане на волеизявленията между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, като всеки съконтрахент е длъжен да изпълнява задълженията си по него. При поето от посредника задължение да извърши посредничество при покупка на конкретно посочен недвижим имот и поето от възложителя – купувач задължение да заплати възнаграждение в определен размер при осъществяването на покупката, изпълнението на задълженията на страните не е обусловено от наличието на договор за посредничество между посредника и продавача на имота, нито от подаваните от собственика обяви в местните ежедневници с указание, че жилището се продава без посредник. Подобни обяви биха имали значение при предявен иск от посредника срещу продавача на имота, какъвто не е настоящият случай.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 408 от 07.12.2009г. по в. гр. дело № 210/2009г. на Р. окръжен съд в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.