О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№736
София,29.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Жанета Найденова
Членове: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 578 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 706 от 16.07.2009 г. по ч.гр.д. № 214/2009 г. на Разградски окръжен съд е върната частна жалба, подадена от Е. К. С. срещу определение на Разградски районен съд от 02.06.2009 г. по гр.д. № 328/2009 г., с което е прекратено производството по делото в частта, с която се претендира да се признае за установено, че Е. К. С. не дължи сума в размер на 9012,34 лева, представляваща лихва за периода от 29.01.1992 г. до 30.06.1999 г. по изпълнително дело № 837/2002 г. на съдебен изпълнител при районен съд гр. Р. и е потвърдено определение № 1* от 05.06.2009 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 328/2009 г. в частта му по претенцията, че не се дължи лихва в размер на 5968 лева за периода от 30.06.1999 г.д0 14.03.2009 г. по изп. дело № 837/2002 г. на съдебен изпълнител при районен съд гр. Р.. Срещу определение № 706 от 16.07.2009 г. на Разградски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определения № 1* от 05.06.2009 г., за прекратяване на производството по гр.д. № 328/2009 г. в частта му по претенцията, че не се дължи лихва в размер на 5968 лева за периода от 30.06.1999 г.д. 14.03.2009 г. по изп. дело № 837/2002 г. на съдебен изпълнител при районен съд гр. Р. е постъпила частна жалба вх. № 3* от 17.08.2009 година, подадена от Е. К. С. от гр. Р.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос относно правния интерес на страната да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 3840/1997 г. по гр.д. № 157/1994 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 8* от 15.09.2003 г. по административно дело № 7541/2003 година на Върховния административен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалният въпрос за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 439 ГПК (чл. 97 ГПК (отм.. вр с чл.. 255, ал.1 ГПК отм.) за признаване на установено несъществуване на вземане, признато с влязъл в сила съдебен акт е разрешен в съответствие с утвърдената практика на съдилищата. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че преценката за правния интерес се извършва въз основа на обстоятелствата, на които се основава искът; от съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба и вида на търсената защита. От въведените с исковата молба обстоятелства, а именно, че вземането за сумата по изпълнителния лист – главница от 2000 лева и законни лихви върху тази сума, считано от 29.01.1992 година е установено с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 989/2000 г. на Шуменски районен съд и предявения петитум – да се признае за установено, че ищецът не дължи сумата 14384,80 лева по изп.д. № 837/2002 г. ( в т.ч. главница 2000 лева и лихви 12384,80 лева за периода 29.01.1992 г. – 25.03.2009 г.; от обстоятелството, че с влязло в сила определение № 576 от 17.03.2009 г. производството по иска за установяване, че не се дължи главницата по задължение, установено с влязла в сила присъда е прекратено като недопустимо на основание чл. 299, ал.2 ГПК; с влязло в сила определение от 02.06.2009 г. производството по делото е прекратено и в частта, с която се претендира да бъде установено, че ищецът не дължи сума в размер на 9012,34 лева, съставляваща лихви за периода 29.01.1992 г. – 30.06.1999 г., следва извод за наличие на правен интерес от иск за разликата между размера на предявения петитум – 14384,80 лева и остатъка от задължението за законна лихва – за сумата 3372,46 лева за периода от 30.06.1999г. до 14.03.2009 г., в която част законосъобразно съдът е продължил съдопроизводствените действия по делото.
Извод за наличие на противоречие в съдебната практика по приложението на чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 439 ГПК не може да бъде обоснован и въз основа на сочените в частната касационна жалба съдебни актове. С решение № 3840/1997 г. по гр.д. № 157/1994 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което установителни искове могат да се водят за установяване на едно право, когато има интерес от това, е формирана съдебна практика за правния интерес от иска по чл. 17 ЗУКТС – въпрос, неотносим към процесното правоотношение. Неотносимо към правния спор е и посоченото решение № 8* от 15.09.2003 г. по административно дело № 7541/2003 година на Върховния административен съд, което не формира практика по процесуалния въпрос за допустимостта на производство по оспорване на изпълнението от длъжника по исков ред.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 706 от 16.07.2009 г. по ч.гр.д. № 214/2009 г. на Разградски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: