О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр.София, 30.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №703 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. П. С. от гр. С., срещу определението от 13.07.2009г. по ч.гр.д. №577/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 07.05.2009г. по гр.д. №68/2005г. на Районен съд – Своге, с което е оставена без уважение молбата на В. П. С. за възстановяване срока за подаване на въззивна жалба.
Ответникът по жалбата „К”АД оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без без уважение молбата на В. П. С. за възстановяване срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.200 от КТ.
Въззивният съд е прие, че действително в случая е било налице внезапно заболяване, но до настъпването му страната е могла да уведоми процесуалния си представител-адвокат, който да предприеме предприеме процесуалните действия по неговото обжалване.
Релевираният от жалбоподателката правен въпрос дали заболяването й в срока за подаване на въззивната жалба, може да се приеме като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ГПК /отм./, е решен противоречиво от съдилищата – в обжалваното определение и в приложеното определение №106 от 17.12.1984г. по ч.гр.д. №1141/84г. на ВС, ІІ г.о. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Останалите релевирани въпроси – дали се касае до внезапно заболяване и дали е удостоверено с представения медицински документ, са решени от въззивния съд благоприятно за частната жалбоподателка, а и не е представена различна практика по тези въпроси като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, нито е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
Съгласно чл. 37 ГПК /отм./, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Невъзможността следва да се дължи на причини от обективен характер – пропускането на срока да е извинително и да не зависи от поведението на страната.
Обстоятелствата, евентуално обуславящи възстановяването на срока, следва да са настъпили след като той е започнал да тече, поради което правилно е разрешението на релевирания правен въпрос, дадено в този смисъл с приложеното определение на ВС.
В разглеждания случай внезапното заболяване на страната е настъпило след като срокът за въззивно обжалване е започнал да тече и именно то е причина за пропускането му.
При данните по делото настоящият съдебен състав приема за установено, че пропускането на срока за обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.37, ал.1 от ГПК/отм./. За постановеното решение страната е уведомена лично на 18.09.2008г. Срокът за обжалването му е 14-дневен от получаване на съобщението и е изтекъл на 02.10.2008г./четвъртък/. Въззивната жалба е подадена на 06.10.2008г. /понеделник/. Твърденията на молителката са били, че е пропуснала срока за обжалване на решението поради внезапно заболяване, удостоверено с медицинска бележка от 29.09.2008г., издадена от личния й лекар, от която е видно, че за периода от 29.09.2008г. до 05.10.2008г. включително, страната е била болна, с диагноза: „хроничен пиелонефрит в обостряне” и с режим на лечение: домашен. При така установените фактически данни въззивният съд правилно е приел, че е налице внезапно заболяване не страната. Неправилно обаче съдът е приел, че въпреки наличието на това особено непридвидимо обстоятелство, страната е могла да упражни правото на въззивно обжалване в предвидения законов срок. Пропускането на срока за обжалване на решението се дължи на внезапното заболяване на страната. Процесуалното бездействие на страната да подаде въззивна жалба в предвидения в закона срок е извинително, поради което ще бъде несправедливо страната да бъде обвързана от последиците на това бездействие.
По изложените съображения обжалваното въззивно определение и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване следва да бъде уважена. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на проверката за редовност на подадената въззивна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 13.07.2009г. по ч.гр.д. №577/2009г. на Софийски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определението от от 13.07.2009г. по ч.гр.д. №577/2009г. на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 07.05.2009г. по гр.д. №68/2005г. на Районен съд – Своге, с което е оставена без уважение молбата на В. П. С. за възстановяване срока за подаване на въззивна жалба и вместо него постановява:
ДОПУСКА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на срока за въззивно обжалване на постановеното решение от 04.07.2008г. по гр.д. №68/2005г. на Районен съд – Своге, от В. П. С., на основание чл.37, ал.1 от ГПК/отм./.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Своге за извършване на проверката за редовност на подадената въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: