3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
С., 06.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3978/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №1858 от 18.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1685/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 05.04.2013г. по гр.д.№19598/ 2012 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 64 ал. 2 и 3 ГПК на [фирма] – [населено място] за възстановяване на срока за отговор по чл. 131 ГПК, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за ирелевантно обстоятелствата във връзка с призоваването, не е съобразил, че връчителят не е положил елементарна грижа, за да осъществи призоваването в канцеларията на дружеството, намираща се на същия адрес, но в друга сграда и неправилно е приел, че едва ли не всеки служител на дружеството може да приема съдебни книжа. Поддържа, че призовките не са връчени на лице, оторизирано да получава съдебни книжа, че не е бил редовно призован, като призоваването не следва да се извършва чрез случайно избрано от връчителя лице, а само чрез лице, което работи в канцеларията на дружеството. В Изложение на основанията за касационно обжалване поддържа оплакване за неправилност на определението, което сочи като основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – счита, че засегнатите въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона. Отново развива подробни оплаквания за неправилност – въззивният съд е счел за просрочена молбата за възстановяване, а срокът тече от съобщението за пропускането му – датата на първото съдебно заседание, като двете съдебни инстанции са валидирали едно нередовно призоваване, в подкрепа на които оплаквания жалбоподателят повтаря съображенията, изложени в частната жалба. Заключава, че призовките не са връчени на лице, оторизирано да получава съдебни книжа, че не е бил редовно уведомен, с което е нарушено правото му за участие в производството – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и тъй като решаването на посочените въпроси има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото даденото от съдилищата разрешение е неправилно, иска Върховният касационен съд да създаде индивидуална права норма за конкретния казус въз основа на общата законодателна, така ще развие правната норма в пълния й обхват спрямо конкретния казус.
Ответникът по частната касационна жалба С. Т. Мечкарски – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като изложението на основанията за касационно обжалване и жалбата са неоснователни и изпълнени с вътрешни противоречия, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, молба за възстановяване на пропуснат срок за отговор на исковата молба, намира, че частната касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е посочил релевантния за делото разрешен от съда процесуалноправен въпрос. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените допуснати от съда нарушения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Въпреки това следва да се посочи, че не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. Оплакването за неправилност на определението не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1858 от 18.06.2013 г. по ч.гр.д. №1685/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: