3
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
ГР. София, 06.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2730/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Райфайзен Лизинг България” ЕООД срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2635/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу С. С. с пр. осн. чл.270, ал.2 ГПК, за прогласяване нищожността на постановените между същите страни в друг спор основно решение от 2.03.16 г. и допълнително решение от 1.06.16 г. по гр.д. №8730/14 г. на СГС, ГО, четвърти б състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два процесуални въпроса от предмета на спора, които са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Допустимо ли е да бъде допуснат до разпит съдия за изясняване на обстоятелствата по постановяване и обявяване на съдебното решение / в случая на основното такова от 2.03.16 г./, вкл. обстоятелствата относно начина, при който е формирана волята на съда, вкл. момента на провеждане на тайното съвещание и спазване на изискванията на чл.21 ГПК в случаите, когато съдебното решение е обявено в срочната книга на състава, след като двама от членовете на състава вече не са негови членове – единият е откомандирован в ОС Варна, а другият е командирован в СРС? Допустимо ли е на осн. чл.250 ГПК при постановяване на допълнителното решение по делото от 1.06.16 г. същото да се разглежда като отделно производство, при което не намира приложение принципът за неизменност на състава по чл.235, ал.1 ГПК и в производството по допълване на решението да вземат участие съдии, които не са участвали при постановяване на основното решение, както и в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото?
За обосноваване на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК касаторът е посочил практика на ВКС. Не е обосновал обаче специфичните допълнителни предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, както е указано в ТР №1/19.02.10 г., нито е конкретизирал и обосновал соченото само с квалификация основание по чл.280, ал.2 ГПК.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че процесното основно съдебно решение от 2.03.16 г. е постановено от съдиите, взели участие в последното по делото заседание от 5.03.15 г., в което е завършило разглеждането му. Решението е подписано от тримата съдии и е обявено в срочната книга на 15.03.16 г. Това, че младшият член на състава към момента на обявяването на решението е бил командирован в СРС, а старшият член е бил командирован в СГС от 15.08.12 г. до 31.12.15 г. и към момента на обявяване на решението е правораздавал в друг съд / ОС Варна/ не обуславя извод за нищожност на решението с оглед указанията, дадени в ТР 1/12 г. ОСГТК. С това ТР е прието, че обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно.Съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. По отношение на процесното допълнително решение въззивният съд е приел, че нормата на чл.250 ГПК не съдържа изискване в производството да участват същите съдии, които са постановили основното решение. В гражданското съдопроизводство не съществува принципът за неизменност на състава, разглеждащ спора, поради което и персоналният състав на съда може да бъде променян в течение на гражданският процес. Единственото изискване е съдебният акт да бъде постановен от този състав, пред който е приключило съответното производство. Производството по чл.250 ГПК / в което съдът се е произнесъл за дължимостта на законната лихва върху присъдената с основното решение главница/ следва постановяването на основното решение и е допустимо в него да участват съдии, които не са постановили основното решение – или принципът за неизменност на състава по чл.235, ал.1 ГПК не намира приложение в случая.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Въззивният съд не е допуснал поискания от касатора /като въззивник/ разпит на младшия член на състава на съда, постановил основното решение, поради това, че обстоятелствата, за които свидетелят е поискан / дали е бил съдия в СГС към момента на постановяване и обявяване на съдебното решение, за начина, по който е формирана волята на съда и кога е проведено тайното съвещание/не се установяват с гласни доказателства. Този извод е съответен на закона и практиката по прилагането му. Съдържанието на решението и мотивите към него е определено в чл.236, ал.1 и 2 ГПК, в чл.235, ал.4 ГПК е предвидена като форма за действителност писмена форма на решението заедно с мотивите към него, и недопустимостта на свидетелските показания в случая произтича от забраната на чл.164, ал.1,т.1 ГПК/ в този см. са напр. р. по гр.д. №1199/09 г. на първо г.о., р. по гр.д. №1185/09 г. на първо г.о. на ВКС/.
По втория от въпросите изводите на въззивния съд отново съответстват на закона и практиката по прилагането му – производството по чл.250 ГПК е отделно производство по поправяне на решението/съобразно систематичното му място в р.ІІІ, гл.осемнадесета ГПК/, по реда му съдът постановява допълнително решение, като не е задължително да е в състава, постановил основното решение. В подкрепа на това е и приетото в практиката на ВКС, че се допълва само непълното решение, т.е. решението се допълва при липса на формирана от съда воля по предмета на спора/ р. по гр.д. №1931/09 г. на трето г.о. /. По този неразрешен с основното решение предмет, воля може да се формира и от друг състав на същия съд. Законът позволява това да стане и в закрито заседание; насрочването на делото в открито заседание е правна възможност, а не безусловно процесуално задължение на съда – чл.250, ал.2, изр.2 ГПК / в този см. р. по гр.д. №19/10 г. на Вн АС/.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2635/18 г. от 3.04.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: