О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр.София 09.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2903 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Н. В. срещу решение № 2773 от 17.04.2014 г. по гр.д.№ 12937/2013 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 13.08.2013 г. по гр.д.№ 45807/2012 г., на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените искове срещу [фирма] да се признае за незаконно и да се отмени уволнението й със заповед № 19/02.08.2012 г. на управителите на Б.-ПП Е., както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от Кодекса на труда.
Ответникът по жалбата [фирма], Е.[ЕИК], чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявените искове са неоценяеми.
Жалбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Софийският градски съд е приел, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено поради съкращаване на щата – чл.328, ал.1, т.2 КТ. Съкращаването се установява от приетото щатно разписание от 22.12.2011 г., в което е закрита длъжността „технически организатор, деловодство, куриер” в ОП депо „Н.”, заемана от ищцата по старото щатно разписание от 20.06.2011 г. Ищцата е трудоустроена и се ползвала със закрила при уволнението, но работодателят е съобразил процедурата по чл.333, ал.1, т.2 КТ и е поискал съгласие за уволнението от инспекцията по труда. При липсата на идентични или сходни функции в запазените щатни длъжности, с тази заемана от ищцата, въззивният съд е приел, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ, а уволнението е извършено след реално извършено съкращаване на щатната бройка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са повдигнати процесуалноправните въпроси, каква е доказателствената сила на щатните разписания на работодателя и може ли само въз основа на тях да се направи извод за извършено съкращаване в щата; как се разпределя доказателствената тежест при уволнение и длъжен ли е работодателят да установи, че длъжността на уволнения работник не е идентична или сходна с други, за да се освободи от задължението да извърши подбор, както и ако решението на ТЕЛК не съдържа реквизитите в чл.4 от Наредба № 5/87 г. на МЗ следва ли да се приеме, че е осъществено изискването на чл.333 от КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но не са решени в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
По първия от поставените въпроси за доказателствената сила на щатните разписания на работодателя, въззивният съд е приел, че работодателят е утвърдил ново щатно разписание от 22.12.2011 г., в което е закрита длъжността заемана от ищцата до уволнението й, както и че не се установява съкратената длъжност да е запазена или трудовата функция да се преразпределя между други длъжности, поради което при липсата на други доказателства, отричащи правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.ІІ от КТ, съкращаването на щата е реално. Правните изводи на съда са съобразени с практиката на Върховния касационен съд – – решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., постановено по чл.290 ГПК, според което частният свидетелстващ документ съставлява доказателство, че изявленията, които съдържа са направени от лицето, което го е подписало, но този документ не се ползва с материална доказателствена сила за истинността на удостоверените с него обстоятелства, включително и по отношение на датата и мястото на съставяне на този документ, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Повдигнатите процесуалноправни въпроси в изложението към касационната жалба, за разпределението на доказателствената тежест в производството по предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и длъжен ли е работодателят да установи, че длъжността на уволнения работник не е идентична или сходна с други, за да се освободи работодателят от задължението да извърши подбор, също са решени от въззивният съд съобразно установената практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в решение № 68 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 1808/2010 г. ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, според което при трудов спор за законността на извършено уволнение, в тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца са неоснователни. Когато уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.ІІ от КТ се оспорва с твърдения за фиктивно съкращаване на щата, работодателят не е длъжен да доказва липсата на сходство между трудовата функция на съкращаваната длъжност и трудовите функции на длъжностите, които са запазени или имат достатъчна степен на сходство. В обжалваното решение е прието, че работодателят не е длъжен да извърши подбор при съкращаването на единствена длъжност, тъй като не се установява сходство между трудовите функции на съкратената щатна бройка и запазените длъжности, в който смисъл е и решение № 404 от 06.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 1968/2013 г., ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
По отношение на материалноправния въпрос – ако експертното решение на ТЕЛК не съдържа реквизитите на чл.4 от Наредба № 5/87 г. на МЗ, следва ли да се приеме, че е осъществено изискването на чл.333 от КТ, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд – решение № 93 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 519/2012 г., в което е посочено, че даденото от инспекцията в хипотезите на чл.333, ал.1, т.1–6 от КТ разрешение за уволнение или отказ са задължителни за работодателя, тъй като законът не въвежда изискване за мотивиране на становището, поради което то не подлежи на контрол от гражданския съд и работодателят е обвързан от крайната преценка на инспекцията. След като е изпълнил задължението си предварително да събере информация за трудоустроен работник или служител, който се ползва с особена закрила в случаите на чл.333, ал.1 от КТ и има разрешение от инспекцията по труда за уволнението, работодателят не може да бъде санкциониран, поради недостатъци в издадените от други органи актове, с които работодателят е длъжен да се съобрази без да може да влияе на тяхното издаване. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено поради съкращаване на щата, но при съобразяване на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 КТ, с което са изпълнени изискванията на закона към работодателя и в този смисъл се е съобразил изцяло с практиката на Върховния касационен съд.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените за разглеждане материалноправни и процесуалноправни въпроси, независимо че обуславят съдържанието на постановеното решение, не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК). В правните норми свързани с доказателствената сила на частните документи, разпределянето на доказателствената тежест и особената защита при уволнение при условията на чл.333, ал.1 КТ, няма неяснота, непълнота или противоречия, което осигурява точното им прилагане, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал разноските пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител, което следва да се присъди в настоящата инстанция, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2773 от 17.04.2014 г. по гр.д. № 12937/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. Н. В., Е. [ЕГН], от [населено място], чрез адвокат З. Н. от САК, да заплати на [фирма], [населено място], [улица] разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.