О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 321/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. З. М. от с. В., област М. е подал касационна жалба против решението на Окръжен съд М. по гр. д. № 50/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. гимназиая по т. с. В. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Предмет на касационната жалба на В. М. е въззивното решение на Окръжен съд М. от 16. 10. 2008 г. по гр. д. № 50/2008 г., с което е оставено в сила решението на Районен съд М. по гр. д. № 363/2007 год. в частта, с която В. М. е осъден да заплати на П. гимназия по т. с. В. сумата 2414.08 лв., равностойност на констатирана липса на 1472 л бензин. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за отговорността на М. като материално отговорно лице, във връзка със заеманата от него длъжност „домакин”, която е била свързана с отчетност за съхраняване и разходване на доставени количества бензин. Относно размера на отговорността в инстанционното производство са изслушани заключения на счетоводни експертизи и първоинстанционният съд на базата на тези експертни заключения е приел за установено, че липсата на бензин е в размер на 1472 л. на стойност 2414.08 лв.. При определяне на посоченото количество липсващ бензин, тричленната експертиза е отчела приспадане на фири, което обстоятелство въззивният съд е счел за неправилно, но с оглед принципа по чл. 271, ал. 1 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя, е потвърдил крайният извод на районния съд за размера на задължението на М. Неговото искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателят счита, че такова произнасяне е отказът на въззивния съд да допусне графологическа експертиза за истинноста на подписи на трето лице – служител в гимназията, положени на лист от тетрадка срещу отбелязвания на дати и числа. Въззивният съд е мотивирал отказа си с обстоятелството, че този лист от тетрадка е частен документ, съставен от самия жалбоподател, който няма качеството на счетоводен документ, годен да удостоверява разход на материални ценности. Събраженията на въззивния съд по този въпрос са израз на неговата преценка за доказателствената стойност на въпросния лист от тетрадка, представен от М. като документ и не представляват произнасяне по основен процесуалноправен въпрос, а са част от задължителната дейност на съда по анализа на доказателствата. Наред с това касационният съд счита, че изводите на съда са съобразени с разпоредбите на ГПК относно характеристиката на частните документи и тяхната доказателствена сила, различна от доказателствената стойност на вписванията в счетоводните книги – чл. 180 – 182 ГПК.
По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд – М. от 16. 10. 2008 год. по гр. д. № 50/2008 год. по жалбата на В. З. М. от с. В., област М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: