О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 10,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 614 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1936/28.ІV.2009 г. на „А” АД-София, подадена чрез процесуалния й представител адв. Р от АК Т. , против решение № 60 на Варненския апелативен съд, ТК, от 30.ІІІ.2009 г., постановено по т. д. № 87/09 г., с което – на основание чл. 270, ал. 3 ГПК – е било обезсилено първоинстанционното решение № 36 на Т. ОС от 8.І.2009 г. по т.д. № 25/08 г. – за отхвърляне на исковете на С. Т. С. от гр. Т. срещу тази банка с правно основание по чл. 27 във вр. чл. 30 ЗЗД за унищожаване на сключения договор от 30. Х.2000 г. за заместване в дълг, както и на договор за банков кредит от 15. ХІ.2000 г., ведно с допълнителното споразумение към него от 30. ХІІ.2000 г., като в резултат делото е било върнато на първостепенния окръжен съд за произнасяне по съществото на предявените претенции, на с констатацията в мотивите на обжалвания пред ВКС акт, че исковата молба на С. разкривала несъответствие между обстоятелствена част и петитум „неотстранено от ищеца по предвидените в ГПК способи”.
Оплакванията на банката-касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на обжалваното решение на Варненския апелативен съд: като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост, поради което се претендира обезсилването му или неговото касиране, като в първия случай делото да се върне на въззивната инстанция за повторно произнасяне по жалбата срещу решението на Т. ОС, а във втория – да бъдело потвърдено постановеното от първостепенния съд решение по спора. Инвокиран е довод, че самият факт, че били налице две противоречиви решения на двете инстанции, „говори за наличието на незаконосъобразност, а това е основание за касационно обжалване – решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „А” АД-София се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изцяло преповтаряйки тезата си за възможна симбиоза помежду им.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. Т. С. от гр. Т. писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. М от АК- Т. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на банката оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд касационната жалба на „А” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за приложно поле на касационното обжалване е налице само тогава, когато наред с атакуваното въззивно решение в правния мир съществува и друго влязло в сила решение по същия въпрос /бил той материалноправен или процесуално правен/, което да му противоречи. В случая обаче банката-касатор не сочи главното основание, на базата на което в конкретния случай да може да бъде направена преценка за допустимост на касационното обжалване: кой е въпросът по който въззивният съд се е произнесъл и той да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Дори ако при липсата на надлежно формулиран от касатора въпрос се приеме, че произнасянето на въззивния съд в случая е по процесуалноправния въпрос за квалификацията на обективно съединените срещу банката искови претенции на С. Т. С. , погрешното интерпретиране на съдържанието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване – като взаимосвързани, т.е. без да се отчита, че последната от тях не би могла да се отъждествява с нито едно от отменителните основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК – най-малко заради кумулативното изискване на законодателя решеният от въззивния съд въпрос да е такъв, който е от значение и за развитие на правото въобще, изложението на касатора „А” АД-София не е годно да обоснове приложно поле на касационното обжалване спрямо решението на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 на Варненския апелативен съд, ТК, от 30.ІІІ.2009 г., постановено по т. д. № 87/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 614 по описа за 2009 г.