3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София, 16.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2798 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД”ГИП 90 – Караиванови” против решение №40/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 21/2019 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че след налагането на запора по сметката на ищеца в „М. Ю.“АД, в същата са постъпили суми от платени субсидии по „СЕПП 12“. От експертизата, съдът е приел за установено, че процесните два превод по тази сметка са именно с основание на превода „СЕПП-12“. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, който е овластен да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми. Въз основа на горното, съдът е приел, че запорът и принудителното изпълнение върху вземанията на ищеца по посочената сметка за размера, формиран от несеквестируемите субсидии, са незаконни. В случая съдът е приел за недоказано, че в резултат на противоправното бездействие на ЧСИ, за периода от подаването на молбата на длъжника за вдигането на запорите и реалното връщане на запорираните суми в неговия патримониум, е била осуетена реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото му, включително и какъв би бил евентуалният размер на начислената лихва, ако бяха стояли по неговата банкова сметка.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правния въпрос, съизмерима ли е вредата по чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ със законната лихва по чл.86 ЗЗД, респ. освободен ли е ищецът от доказването на размера й. Сочи се противоречие с Решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК, решение № 281/04.10.11 г. по гр.д.№ 1684/2010 г. на ІІІ гр.отд. и решение № 432/27.12.2011 г. по гр.д.№ 1380/2011 г. на ІІІ гр.отд.
С цитираните решения на ВКС е даден положителен отговор на така формулирания правен въпрос, което противоречи на разрешението на въззивния съд по този правен въпрос, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 444,55 лева по сметката на ВКС.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40/11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 21/2019 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.
УКАЗВА на СД”ГИП 90 – Караиванови” да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 444,55 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.