ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737
София, 16.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 4098 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. и тримата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.В. Н. срещу определение от 4.2.15 г, постановено по гр.дело № 1236/14 на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба срещу разпореждане от 10.12.14 г за внасяне на държавна такса в размер на 420, 96 лв по сметка на Окръжен съд-Велико Търново във връзка с разглеждане на подадената от тях въззивна жалба срещу решение № 990 от 11.11.2014 г, постановено по гр.дело № 3976/2013 г, Великотърновски районен съд, Първи състав.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което делото да бъде върнато на съда за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса и администриране на подадената въззивна жалба.
Ответникът по частната жалба М. Я. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор и допълнение към него, депозирани чрез процесуалния им представител адв.В. К..
Ответникът по частната жалба Д. А. Б. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.В. С..
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото се установява следното :
С решение № 990 от 11.11.2014 г, постановено по гр.дело № 3976/2013 г, Великотърновски районен съд, Първи състав е отхвърлил като неоснователни предявените от Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. против М. Я. К. и Д. А. Б. искове по чл.29 от ЗЗД за унищожаване на едностранна овластителна сделка, обективирана в пълномощно рег.№ 9418/17.10.2013 г и рег.№ 9419/17.10.2013 г на нотариус Г. С. по чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяване на недействителност на сделката, обективирана в нотариален акт № , т., рег.№ , н.д. г на нотариус Д. Д. при Великотърновски районен съд.Със същото решение съдът на основание чл.108 от ЗС е осъдил Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. за отстъпят собствеността и предадат на М. Я. К. владението върху недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] на [улица], вх., ет., ап., с площ от 62, 33 кв.м, състоящ се от стая, дневна, кухня, дрешник, баня-тоалетна, коридор и две тераси., ведно с прилежащото на имота избено помещение № с площ от 8, 88 кв.м и съответните идеални части от правото на строеж в поземления имот.
На 9.12.14 г Н., С. и Д. Б. са подали въззивна жалба вх.№ 25998 срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е уважен, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.29 и чл.42 от ЗЗД.С разпореждане от 10.12.14 г съдът е дал указания на жалбоподателите да внесат държавна такса в размер на 420, 96 лв и представят по делото документ за внасянето й в едноседмичен срок от връчване на съобщението.То е връчено на жалбоподателите на 12.12.2014 г, а на 19.12.2014 г същите са депозирали молба по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса.Към молбата са представени писмени доказателства, установяващи наличието на релевантни за производството по чл.83 ал.2 от ГПК обстоятелства.На същата дата-19.12.2014 г съдията е поставил върху молбата резолюция „делото да се изпрати на Великотърновски окръжен съд“.
Срещу разпореждането от 10.12.2014 г, постановено от великотърновски районен съд, с което е определено за внесат държавна такса в размер на 420, 96 лв Б. са подали частна жалба, в която сочат, че не са доволни от така определения размер, тъй като не е определен съобразно представената по делото данъчна оценка.Подържат, че ако съдът бе съобразил размера на държавната такса с представената по делото данъчна оценка, то щеше да определи внасяне на 62 лв по-малко.
С определение от 4.2.2015 г, постановено по гр.дело № 1236/14 г, Окръжен съд-Велико Търново е оставил без разглеждане подадената срещу разпореждането от 10.12.14 г частна жалба, като е приел, че същата е процесуално недопустима.Приел е, че липсва текст в процесуалния закон, който да даде възможност на страната по делото да обжалва определения от съда размер, който следва да бъде внесен по сметка на съда за разглеждане на жалбата.Със същото определение съдът е приел, че депозираната от жалбоподателите молба по чл.83 ал.2 от ГПК също се явява процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, тъй като по нея компетентен да се произнесе е първоинстанционния, а не въззивния съд.По тези съображения е разпоредил делото да се изпрати на Районен съд-Велико Търново.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Обжалваното определение е правилно и съобразено със процесуалния закон поради което следва да бъде потвърдено.Подадената от Б. частна жалба срещу разпореждането, с което е определено да внесат държавна такса е процесуално недопустим, тъй като обжалваното определение няма преграждащ производството характер, нито е сред предвидените в закона случаи, съгласно нормата на чл.274 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 4.2.15 г, постановено по гр.дело № 1236/14 на Окръжен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.