4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
С., 17.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 109/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. С. – от [населено място] срещу Решение от 30.ІХ.2010 г. по гр.д. № 2397/ 2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 30.Х.2009 г. по гр.д. № 19 547/2008 г. на СРС, 63 с., с което е отхвърлен искът му срещу [фирма] – [населено място] за 25 000 лв. – застрахова – телно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени след 23.ІІ.2007 г. от ПТП на 22.VІ.2006 г., с оплакване за неправилност на решението. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи решеният матералноправен въпрос дали проявилите се усложнения са в причинна връзка с ПТП, за който поддържа, че е решен в противоречие с ППлВС №4/30.Х.1995 г. по гр.д.№5/1975 г., в което е установен принципа, че обезщетение за ексцес се присъжда, когато влошаването се намира в причинна връзка с увреждането и не се дължи на други фактори и причини – конкретни положителни факти, които следва да бъдат въведени в предмета на делото и доказани в хода на процеса, а с въззивното решение е прието, че влошаването не е в причинна връзка с увреждането, без да са установени различни от травмите фактори и причини, които да са довели до усложненията. Жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 235 ал. 2 ГПК, като счита, че решението е основано на предположения и хипотези, а не върху установени обстоятелства и се е произнесъл по невъведени в процеса факти, поддържа изложеното основание и по въпроса за правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК и тежестта на доказване в случаите на ексцес. Обосновава искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК със съображения, че случаите на ексцес са многобройни и че е необходимо да се дадат насоки за доказването им в процеса, което онагледява с приведения пример.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/ 2007 г.) и §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), тъй като жалбата е от 18.ХІ.2010 г. и намира, че същата жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ексцес – претърпени след 23.ІІ.2007 г. от ПТП на 22.VІ.2006 г., по съображения, че не е налице пряка причинно – следствена връзка между ПТП и влошаване на здравословното състояние на ищеца. Съдът е изложил, че след полученото следствие ПТП, раздробено счупване на лявата бедрена кост в горния й край, довело до поставяне на изкуствена тазобедрена става, е настъпило влошаване – възпалително усложнение с отделяне на гноен секрет, заради което ищецът двукратно е опериран, протезата е извадена, промита и реимплантирана, обеззаразена, включително е поставена допълнителна метална остеосинтеза с плака и винтове поради развилия се гнойно-възпалителен процес, довел до некрозиране на части от костта и изтъняването им. След обсъждане заключенията на медицинската експертиза е заключил, че не може да се установи категорично какво е предизвикало гнойно – възпалителния процес, констатиран и обективиран за първи път на 5.ІІІ.2007 г. – възможно е причината да се дължи на вътреболнична инфекция, но и на обективна възможност на проникване на златистия стафилокок в раната, тъй като много хора го носят върху кожата си. Съдът е посочил, че за да е основателна претенцията, ищецът следва да докаже причинно-следствената връзка между твърдяния ексцес и ПТП, каквато е налице, когато: ПТП е необходимо условие за настъпването на ексцеса и това необходимо условие следствие вътрешна необходимост предизвиква ексцеса. Приел е, че за настъпване на ексцеса, безспорно ПТП-то е необходимото условие, но ищецът не е установил ПТП-то по необходимост закономерно да е довело до възникналия по-късно гнойно – възпалителен процес, като е напълно възможно усложнението да е резултат на външни независими фактори – вътреболнична инфекция. Заключил е, че с оглед доказателствената тежест на страните, ответникът не е длъжен да доказва въздействието на такъв външен фактор.
Изложените: материалноправния въпрос за условията, при които застрахователят дължи обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на състояние – ексцес, и процесуалноправния въпрос в случай на вреди от ексцес какво е разпределението между страните на доказателствената тежест, са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по първия въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивният съд е решил въпроса за обезщетение за влошаване на здравословното състояние на ищеца, в съответствие с установената задължителна съдебна практика, включително с указанията, дадени в т. 10 на ТР №4/30.Х.1975 г. на ПлВС, които са в смисъл, че от принципа за пълно обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди (чл.51 ал.1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, дължи се обезщетение за влошаването, само ако то е в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Като е изследвал въз основа на събраните доказателства, има ли причинна връзка между влошеното здравословно състояние след 23.ІІ.2007 г. (датата на споразумението, до която ищецът е получил застрахователно обезщетение) и увреждането, причинено при ПТП на 22.VІ.2006 г., както и причините, довели до влошаването, съдът е спазил указанията, дадени с ТР№4/1975 г. на ПлВС. Решаващият извод, обусловил отхвърлянето на иска, е недоказаната от ищеца причинна връзка между деянието и вредите – безспорно ПТП-то е първопричината, в резултат на която са настъпили вредите, но не е единственото и достатъчно условие за проявлението на ексцеса, което да обуслови пряка причинна връзка между деянието и вредите, като са налице и други фактори, посочени от експертизата, които разкъсват причинната връзка между причина и следствие. В тежест на ищеца е да докаже пряката причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и ексцеса, за да претендира пълно обезщетяване на понесените неимуществени вреди, включително от ексцеса.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 154 ал. 1 ГПК. Установена е съдебната практика по приложението на чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.), както и на чл. 154 ал. 1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – в случая ищецът следва да установи влошаване на здравословното състояние, което да се намира в причинна връзка с увреждането, и тъй като от изслушаните експертизи се установява, че възникналия гнойно -възпалителен процес на мястото на първоначалната хирургическа интервенция, наложило последващи хирургически операции, не е резултат само на причиненото ПТП, а и на външни, привнесени фактори, несвързани с него, които разкъсват обусловеността между настъпилите вреди и ПТП-то, ответникът с оглед възраженията си по иска, следва да докаже, че няма ексцес, а не кой е външният фактор, довел до усложнението. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 30.ІХ.2010 г. по гр.д. № 2397/ 2010 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. П. С. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: