О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр.София, 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 628/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ж. Е. Р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 82 от 29.02.2012 г. по гр.д.№ 106/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 5487/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с акт № 208/ 14.07.2011 г. на изпълнителния директор, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено административно обслужване, той и специалист сигурност” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 063,76 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката формулира правните въпроси (уточнени от касационния съд) 1.незаконно ли е уволнението по чл.328 ал.2 от КТ, ако е извършено без работодателят да даде едномесечно писмено предизвестие; 2.незаконно ли е уволнението на същото основание, когато волеизявлението е направено само от изпълнителния директор, макар че дружеството има прокурист и изпълнителният директор може да упражнява представителна власт само заедно с прокурист; и 3. ръководна ли е длъжността „Ръководител звено административно обслужване, той и специалист сигурност”. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага твърдения, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви по спора, неправилно разпределил доказателствената тежест, не отстранил допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Счита, че изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС и че по повдигнатите от жалбоподателката въпроси има установена практика в смисъла, приет и от въззивния съд. Моли обжалването да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество, заемала е длъжност „Ръководител звено административно обслужване, той и специалист сигурност”. Правоотношението е прекратено с едностранно волеизявление от работодателя поради избиране на нов изпълнителен директор и сключване на договор за управление с него. Работодателят не е дал предизвестие преди да връчи акта за прекратяване, но това не се отразява на законността на уволнението. Без значение е и обстоятелството, че актът за прекратяване не е подписан от прокуриста на дружеството, тъй като единствено изпълнителният директор се ползва от това право като негов органен представител. Изведено е също, че длъжността, заемана от ищцата, е ръководна, тъй като трудовите й функции според длъжностната характеристика я определят като такава, свързана с управлението на определени процеси в предприятието.
При тези изводи на въззивния съд обуславят въззивното решение правните въпроси свързани със значението на неотправеното предизвестие и с представителната власт на изпълнителния директор. Те обаче не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която страната, която има право да прекрати трудово правоотношение с предизвестие, дължи обезщетение в случай, че не отправи такова. Независимо коя алтернатива е избрала страната, това няма значение за валидността на прекратителното волеизявление, което се преценява само с оглед на това осъществили ли са се фактите, с които правната норма свързва възникването и съществуването на потестативното право. Не е установено твърдението на жалбоподателката, че съществува практика в обратния смисъл. Представеното от нея решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 169/ 2006 г. не е влязло в сила и не може да обоснове извод за наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОГТК на ВКС). Решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 617/ 1998 г. и на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 650/ 2009 г. разрешават въпроса кога поражда действие уволнителното изявление на работодателя, а не въпроса законно ли е то, когато не е даден срок за предизвестие. Така че противоречива практика по въпроса не се установява, напротив, практиката е установена точно в приетия от въззивния съд смисъл (което е видно и от приложените към отговора на касационната жалба решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 537/ 1999 г. и № 842/ 1999 г.).
Въпросът законно ли е уволнението, извършено от изпълнителен директор, макар търговецът да има прокурист, също обуславя решението, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., основанието по чл.280 ал.1 т.3 е налице, когато разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. По въпроса законът е ясен, а и въззивният съд е съобразил установената практика (която не се нуждае от осъвременяване или промяна), според която изпълнителният директор на дружеството е този, който го управлява и представлява. Независимо какво е посочено в договора за възлагане на управление, изпълнителният директор има право да сключва и прекратява трудови договори. Назначаването на прокурист, само по себе си като факт, не ограничава представителната и управителната му власт, а само разширява кръга на управляващите и представляващите търговеца.
Питането ръководна ли е длъжността „Ръководител звено административно обслужване, той и специалист сигурност” не е правен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК. Това е фактически въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, след като е взел предвид мястото на заеманата от ищцата длъжност в структурата на търговското дружество и възложените й с длъжностна характеристика трудови функции. К. съд няма право нито да проверява правилността на фактическите констатации на въззивната инстанция в производството по чл.288 от ГПК, нито да допуска обжалването по фактически (а не по правни) въпроси.
Що се касае до доводите на жалбоподателката, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви по спора, че е разпределил неправилно доказателствената тежест и че не е отстранил допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, те също не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 от ГПК. Това са твърдения за процесуални нарушения които (както правилността на фактическите констатации) не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Касационното обжалване може да се допусне по обуславящи въззивното решение процесуалноправни въпроси, но не и по твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 82 от 29.02.2012 г. по гр.д.№ 106/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: