ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737
София, 20. октомври 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2913 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 62/05.04.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 80/2016, в частта, в която е потвърдено решение № 1924/12.12.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 3421/2014, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволна от решението е касаторката Л. Н. А., представлявана от адв. М. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за задължението на съда по чл. 235, ал. 3 ГПК да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право; за задължението на съда при поискване да назначи експертиза за определяне на размера на необходимите средства за издръжка и за правното значение на доказването на неизпълнение за отделни периоди; както и по материалноправните въпроси: за правното значение на забавата на кредитора по задължението за полагане на грижи (неоказване на съдействие и създаване на пречки и води ли тя до обективна невъзможност за изпълнение; за вида на задължението по алеаторен договор (ако е сключен с оглед личността преминава ли задължението върху наследниците на приобретателя без съгласието на прехвърлителя), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 239/03.07.2014 на ВКС по гр. д. № 1019/2014; решение № 363/26.05.2010 на ВКС по гр. д. № 756/2009; решение № 484/17.09.2008 г.; решение № 622/25.10.2010 по гр. д. № 212/2010 г.; решение № 253/18.01.2013 по гр. д. № 295/2012.
Ответниците по жалбата Л. Н. А., Н. Д. А. и Ж. Д. А. не са изразили становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е прехвърлила недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на Д. Н. Д. (нейн син, починал на 29.04.2014 г.), оставил за наследници трите ответници (негови дъщери). Въззивният съд е приел, че задължението е изпълнявано добросъвестно и в пълен обем до смъртта на приобретателя, като след това ответниците не са поискали трансформиране на задължението в парично, а липсата на съдействие от страна на ищцата ги е поставила в невъзможност да престират задължението за гледане. Съдът е приел, че с оглед липсата достъп на ответниците до прехвърлителката е била налице невъзможност за тях да изпълняват задълженията си по алеаторния договор, поради което не е налице виновно неизпълнение от тяхна страна. Установено е, че първата ответница през края на месец май 2015 година е предоставила на ищцата сумата от 1.500 лева, която е била достатъчна да осигури нужната допълнителна издръжка за прехвърлителката за периода от 26.05.2014 г. до датата на подаването на отговора, като съдът е приел, че заедно с дохода на ищцата сумата е покрила нуждите й за издръжка, ведно с обичайните разходи за лекарства.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение.
Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други (в случай според нуждата от допълване); и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи). Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т. е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
Задължението на съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, уредено в Част Втора „Общи исков процес“, чл. 235, ал. 3 ГПК, се отнася за тези новонастъпили факти, които имат значение за спорното право предмет на делото – така както е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. Добавянето на нов период на неизпълнение след предявяването на исковата молба е възможно, доколкото е допустимо изменението на иска по основание съгласно чл. 214 ГПК.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, но съдът няма служебно задължение да назначи експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси не са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. и може сам да извърши преценка въз основа на представените по делото доказателства.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния поставен въпрос, доколкото съдът е приел, че е налице изпълнение за процесните периоди, като в мотивите на решението е обсъдил всички доказателства относно правно релевантните факти.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62/05.04.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 80/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.