О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 21.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 728/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Б. Й. от гр. И., Република Т. , подадена от пълномощника му – адв. Св. Д. против определение № 705 от 27.05.2009 г. по ч.гр.дело № 375/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.04.2009г. по ч. гр.д. 1036/09г. на Пазарджишки районен съд, за отхвърляне искането на Б. Й. за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу С. А. въз основа на запис на заповед от 30.11.2006г.
Ответникът по частната жалба- С. М. А. от гр. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е посочил, че съдът се бил произнесъл по “ съществен материалноправен въпрос” относно това дали запис на заповед, изготвен и подписан на език, различен от българския е основание за образуване на заповедно производство въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и дали този документ съставлявал запис на заповед по смисъла на 535 ТЗ. Поддържано е, че този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, като са посочени определение по гр.д. 975/09г. и определение по гр.д. 1044/07г. и двете на Пазаджишки районен съд / неприложени към жалбата/, с които било прието, че съставените на чужд език документи отговарят на изискванията на закона, за да бъдат квалифицирани като запис на заповед. Поддържано е още като основание за допускане на обжалвания акт до касационно обжалване това, че първостепенния и въззивния съд отхвърлили искането на касатора на различни основания. Направен е извод, че различните мотиви на двете определения “ представляват” основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не се обосновава от касатора приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същият не е формулирал релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, който се дефинира като такъв относим към решаващите изводи на въззивния съд и обуславящ изхода на спора. Като такъв не може да се разглежда поставения въпрос относно това дали запис на заповед, изготвен и подписан на език, различен от българския е основание за образуване на заповедно производство въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и дали този документ съставлявал запис на заповед по смисъла на 535 ТЗ, тъй като той е неотносим към решаващият извод на въззивният съд, който за да остави в сила акта на първата инстанция е приел, че приложения към делото запис на заповед не отговаря на изискванията на ТЗ, като не съдържа изчерпателно изброените от чл.535 ТЗ реквизити – не е наименован запис на заповед, поради което и същият не може да служи за извънсъдебно изпълнително основание. Дори, обаче и да бъде изведен от изложението на страната релевантен въпрос във връзка с предмета на установяване в производството по 417 ГПК, то той съставлява само елемент от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква същите да са разрешени при една от хипотезите на т.1-3 на текста. В случая касаторът се позовава на чл.280,ал.1, т.2 ГПК, но посочените от него определения на Пазарджишки окръжен съд, не са представени, нито е установено че са влезли в сила за да съставляват практика по смисъла на текста. Освен това твърдяното им съдържание не обуславя противоречие в изводите на съдилищата, тъй като въпросът дали един документ може да бъде квалифициран като запис на заповед е свързан с конкретните факти установени по всеки конкретен спор. Следователно и посочените определения, дори и да бъдат представени, не могат да обосноват извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Твърдяното противоречие в мотивите на определенията, постановени по конкретния правен спор, не съставлява довод, относим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Определенията, постановени по правния спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед този изход на спора на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдените направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 705 от 27.05.2009 г. по ч.гр.дело № 375/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. Й. от гр. И., Република Т. да заплати на С. М. А. от гр. П. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: