О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София, 22.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
Н. М.
като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№1025 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. У. срещу решение №1101 от 24.11.2014 г. по в.т.д.№1713/2014 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №2376 от 07.05.2014 г. по гр.д.№6988/2013 г. на РС Варна, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Л. Т. У. дължи на ищеца А. Г. К. сумата от 20 000 лв., част от главница по запис на заповед от 07.06.2010 г. с падеж 01.10.2010 г., ведно със законната лихва от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане, за което вземане на 23.10.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№15408/20102 г. на РС Варна.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че издаденият запис на заповед не може да обезпечава изпълнение на задължението по каузалното правоотношение, възникнало между лица, различни от издателя и поемателя по записа на заповед. Навеждат се доводи, че записът на заповед е и с опорочено съдържание, тъй като съдържа добавен текст, а от друга страна в него липсва посочване на мястото на плащане. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: Може ли менителнично правоотношение между две лица, да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица, по отношение на който въпрос се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация А. Г. К. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед /с който Л. Т. У. – ответник по иска и настоящ касатор се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца А. Г. К. сумата от 70 000 лв. в брой, на датата на падежа – 01.10.2010 г., с място на плащане – [населено място] и въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение/, е редовен от външна страна, като съдържащ всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ. Намерил е за неоснователни, възраженията за липса на посочване на място на плащане в ефекта и за опорочаването му поради наличие на отбелязване след подписа на издателя, че записът на заповед обезпечава конкретно каузално правоотношение. Изложил е съображения, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задължение на [фирма] по договор за наем на скеле, сключен със [фирма], собственици на капитала и управители на които дружества са съответно ответникът и ищецът. Посочил е, че по делото не са събрани доказателства за изпълнение на задължението на [фирма] да върне наетото скеле в посочения в договора за наем срок, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, като издател на записа на заповед, обезпечаващ изпълнението на това задължение.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Даденият от въззивния съд положителен отговор на въпроса може ли менителничното правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица, е обусловил направения в решението извод за основателност на предявения иск и в този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая не е налице допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице формирана от ВКС задължителна за съдилищата практика, обективирана в решение №127 от 12.07.2013 г. по т.д.№274/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прието, че менителничното правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитирания акт на ВКС и тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1101 от 24.11.2014 г. по в.т.д.№1713/2014 г. на ОС Варна.
УКАЗВА на Л. Т. У. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.