4
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2406/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр.София, 03.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2406/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. П. Г. и Д. А. А. срещу решение № 93/15 януари 2015 год. по т.дело № 4559/2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е отменено решение на Софийски градски съд по гр.дело № 16331/2012 год., постановено на 5 август 2014 год., в частта, с която е отхвърлен предявен срещу тях иск по чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК от „Р./България/”ЕАД за установяване солидарно задължение за просрочена главница до размер на 8 201 лева, за сумата 3 542,03 лева просрочена наказателна лихва за периода 15.09.2010 год. – 13 март 2012 год. и 4 955,08 лева просрочена редовна лихва за периода 15.09.2010 год. – 20.02.2012 год. ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2012 год. до окончателното и? плащане съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 13030/2012 год. на СРС, 25 състав, и вместо него е постановено уважаване на исковете срещу солидарните длъжници в посочения размер и са присъдени разноски съобразно изхода от спора. В двете жалби се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на обективно съединените искове. В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение определени за значими за изхода на делото правни въпроси относно съответствието между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предмета на спора в исковото производство по чл.422 ГПК, относно допустимостта на въвеждането на нови факти и обстоятелства с въззивната жалба на ищеца като предмет на делото и съответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК. В молби-допълнения на процесуалния представител на касаторите адв.Г. Д. са изложени твърдения, че установителният иск, явяващ се продължение на заповедното производство, по презумпция се основава на заявените в него факти, чието изменение в хода на исковото производство е недопустимо.
„Р./България/”ЕАД не е взело становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните приема следното:
Касационните жалби са подадени в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и са процесуално допустими.
За да отмени обжалваното решение на Софийски градски съд, с което обективно съединените искове са изцяло отхвърлени, въззивният съд е приел, че вземанията произтичат от договор за банков кредит, съдържащ клауза за автоматична предсрочна изискуемост, за чието настъпване ищцовата банка не е уведомила солидарните длъжници. По делото не се твърди и не се доказва обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията на длъжника, поради което установителният иск е уважен само за сумите, представляващи падежирани вноски от главницата, чиято изискуемост е настъпила до подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение и за акцесорните вземания за лихви в размера, установен чрез заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и исковата молба на банката съдържат изрично позоваване на автоматично настъпила предсрочна изискуемост поради неплащане в продължение на повече от 90 дни от падежа на задължението без да е нужно банката да уведомява кредитополучателя и солидарните длъжници съгласно клаузата на чл.10 от договора. Процесните вземания са заявени на основание предсрочна изискуемост на кредита и като глобални суми при предявяване на положителния установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Д. за дължимост на сумите с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението е направен едва с въззивната жалба. Отмяната на първоинстанционното решение и уважаването на исковете се основават на допълнително релевирани факти и обстоятелства, съдържащи се във въззивната жалба. Рамките и предметът на развитие на основното исково производство са предопределени и обвързани от заповедното производство, поради което съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Съдът е длъжен служебно да следи за съблюдаването на процесуалните норми, обуславящи допустимостта на решенията в обжалваната им част, това задължение се разпростира и във фазата на допускане на съдебния акт до касационен контрол по чл.288 ГПК, а преценката ще се извърши с решението по същество съгласно ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК.
По изложените съображения решението на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 93 от 15 януари 2015 год., постановено по т.дело № 4559/2014 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11 състав.
УКАЗВА на Р. П. Г. и на Д. А. А. да представят в едноседмичен срок от съобщението в деловодството на ВКС документ за внасяне на държавна такса по специалната сметка на съда в размер на 334 лева.
След представянето му делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ