О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
[населено място] 05.08.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3572/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №72/22.07.2015г. по в.т.д.№159/15г. на Бургаски апелативен съд. Със същото е отменено решение №56 от 27.02.2015г. по т.д.№353/2013г. на Бургаски окръжен съд в частта , с която е отхвърлен иска на [фирма] срещу дружеството-касатор за сумата над 26 971,80 лв. главница и над 880,30 лв. лихва за забава и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на посоченото дружество сумата 30 396,60 лв.,представляваща неплатена стойност на получени стоки по фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г.,лихва за забава в размер на 129,10 лв. и законна лихва след датата на исковата молба.В частта,с която БОС е осъдил касатора да заплати на ищеца сумата 26 971,80 лв.,представляваща стойност на получени и неплатени стоки по фактури №№2852/11.02.2013г., 2877/12.03.2013г. и 2888/20.03.2013г. и 880,30 лв. лихва за забава, БАС е потвърдил решението.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и за допуснати процесуални нарушения при постановяването му. Твърди се,че в решението си съдът не е обсъдил направените от него и установени в процеса на доказване доводи,че ищецът не е изпълнил задължението си да извърши фактурираните доставки;не е отчел факта,че е налице несъответствие между издадените от ищеца първични счетоводни документи,което е индикация за нередовно водено счетоводство.Счита,че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е приел наличие на договор за покупко-продажба на стоките по фактура №2990/13г. при липса на положен от представител на купувача подпис в нея,липса на осчетоводяване от последния и липса на данни за ползван данъчен кредит по нея.Касаторът твърди допуснати от въззивния съд процесуални нарушения,свързани с необсъждане и липса на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства; позоваване на мотивите,изложени от първоинстанционния съд само в частта от решението,в която е потвърдено; липса на събрани пред въззивната инстанция доказателства; неоткриване производство по оспорване на фактурите; неспазване изискванията на чл.190 и чл.161 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено,че страните са били в трайни търговски отношения по доставка на бетон и варови разтвори,каквито ответникът е закупувал от ищеца за извършване на строителство на свои обекти; до началото на 2013г. разплащанията са се извършвали своевременно,а издадените от ищеца през 2013г. фактури са останали незаплатени.За да потвърди решението на БОС в осъдителната му част,въззивният съд е споделил направените от него изводи,като е посочил наред с това,че доставките по тях се установяват както от фактурите,които са подписани и осчетоводени и от двете страни,така и от съпътстващите ги първични счетоводни документи – експедиционни бележки,товарителници и пътни листове.Позовал се е на трайно установената задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,според която отразяването на фактурите в счетоводните регистри на двете страни и ползването на данъчен кредит по тях от задължената за плащане страна представлява нейно признание за възникването и размера на задължението,за което е съставена фактурата.Като е отчел констатацията на вещото лице за наличие на съответствие между стоките по фактурите и приложените към тях в счетоводството на ищеца експедиционни бележки,товарителници и пътни листове,съдът е направил извод,че непредставянето на оригиналите на тези доказателства пред съда,както и недоказването на невъзможността ищецът да стори това поради закриването на бетонния възел са процесуални действия,които не биха били от правно значение.По отношение на четвъртата фактура №2990/19.06.2013г. БАС е приел,че същата е издадена при спазване изискванията на счетоводните норми и съдържа пълна индивидуализация на стоките,единични цени и обща стойност на доставката.Отчел е факта,че единичните цени на бетона,посочени във фактурата съответстват на тези по предходно издадените три фактури,от което е заключил,че тези цени са установени в трайните търговски отношения между страните,което прави неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на съгласие по този елемент от договора за доставка.Позовавайки се на събраните по делото доказателства – писмени такива,заключение на вещо лице и показанията на св.св.С.,Божилова,Кулелиева,съдът е приел,че същите са достатъчни да обосноват извод за реализацията на доставките до обекти на ответното дружество по заявки на негови представители.По възражението на ответника,че в заключението на вещото лице не срещу всяка експедиционна бележка е посочен пътен лист и товарителница,съдът /в съответствие с изявлението на вещото лице в съдебно заседание/ е приел,че в зависимост от количеството бетон,за една доставка биха могли да бъдат издадени няколко експедиционни бележки с една товарителница и един пътен лист. При тази особеност,съпоставяйки датите на документите,БАС е констатирал пълно съвпадение и от това е заключил,че не може да бъде направен извод за наличие на експедиционни бележки за количества бетон,които не са били извозени и доставени до обектите на ответника.В заключение е направил извод за дължимост на цената на описаните във фактурите и доставени на ответника стоки.Изложил е съображения и за липса на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните и при оспорването на частните свидетелстващи документи /за които е посочил,че не се изисква нарочно откриване на производство/.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поискал да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси:
1.Следва ли съдът да се произнася с осъдителен диспозитив досежно задължение по фактура,за което липсват каквито и да било годни и убедителни доказателства за дължимост; фактурата не е подписана,не е осчетоводена,не е отразена в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит?;
2. При неподписана и неосчетоводена фактура от страна на купувача възниква ли за него задължение за заплащане на цената по нея?;
3. Издаването на фактура от продавача или реалната доставка на стоката е основание за заплащане на цената?;
4. Кумулативни или алтернативни са изискванията за отразяване на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,вписването й в дневниците за покупки/продажби и в справките-декларации по ЗДДС,както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна,съставляващи признание за възникването и за размера на задълженията за плащане,за които е съставена фактурата?;
5.Кои документи са от категорията на тези,създаващи задължение за купувача да плати цената по смисъла на чл.327 от ТЗ?;
6. При оспорване на писмени доказателства по делото следва ли съдът да открие нарочно производство по оспорването им?;
7. В хипотезата на чл.190 ал.2 вр. чл.161 от ГПК задължен ли е съдът да се произнесе по въпроса за непредставянето на документа,респ. да приеме или не фактите за доказани?
Първите четири въпроса са свързани с констатациите и изводите на съда относно фактура №2990/19.06.2013г. Въпросите биха могли да бъдат обобщени и сведени до въпроса за доказателственото значение на неподписана от купувача фактура, която не е осчетоводена,не е отразена в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит по нея, за възникването на правоотношение по договор за търговска продажба,респ. на задължението за плащане на цената по тази фактура. Въпросът е релевантен,доколкото с мотивите на обжалваното решение съдът е кредитирал като доказателство такава фактура, приемайки,че , въпреки липсата на посочените обстоятелства за касатора е възникнало задължение за плащане и го е осъдил да плати сумата по нея в полза на ищеца. Така формулиран,въпросът има характер на правен такъв по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,поради което осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с тези въпроси касаторът е посочил допълнителни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК. В цитираната от него съдебна практика – решение по чл.290 от ГПК – №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ВКС II т.о. /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/,както и в редица други решения,представляващи задължителна съдебна практика,напр. решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. се приема, че фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й,а вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Доколкото в мотивите на решението по отношение на посочената по-горе фактура съдът не е съобразил посочената задължителна съдебна практика настоящият състав намира за осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото по поставения материално-правен въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не следва да бъде допускано обжалване по останалите,формулирани от касатора въпроси по т.т.5-7 от изложението. Първият от тях е зададен хипотетично и не е уточнено с коя от допълнителните хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК се релевира. Последните два въпроса са от процесуален характер и са свързани с наведените в касационната жалба доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения.Първият от тях е относим,предвид направеното от страната с отговора на исковата молба оспорване истинността на представените от ищеца фактури и липсата на изрично произнасяне на съда с определение по чл.193 ал.2 от ГПК.Вторият въпрос е некоректно поставен,тъй като игнорира последващите действия на съда и страните след вменяване на ищеца на задължението да представи документите, описани в заключението на вещото лице.Въпросът,свързан с тези процесуални действия, е обсъден в мотивите на решението на въззивния съд.Във връзка с тези въпроси касаторът се позовава на допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК.Цитираните решения №1859/16.11.2001г. по гр.д.№359/01г. на ВКС V г.о. и №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ВКС II т.о. /първото в хипотезата на т.2 , а второто – на т.1 на чл.280 ал.1от ГПК/ не съдържат разрешения по процесуално-правни въпроси,които да могат да бъдат отнесени към поставените такива в изложението. Посоченото решение на КОС от 12.04.2013г. по в.гр.д.№72/2013г.,освен че не съдържа мотиви,свързани с поставените процесуални въпроси,няма и данни да е влязло в сила,съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Критерият на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е цитиран формално /“отговорът на тези въпроси би спомогнал за правилното прилагане на закона и правилното тълкуване на правните норми от всички съдилища“/ и не е обоснован съобразно изискванията по т.4 от същото тълкувателно решение.
Въпроси,относими към частта от решението,с която е потвърдено уважаването на исковете за неплатена цена по останалите три фактури,не са поставени,поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато само по отношение на частта,с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска по чл.327 ал.1 ТЗ във връзка с фактура №2990/19.06.2013г.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща в размер на 613,10 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72/22.07.2015г. по в.т.д.№159/15г. на Бургаски апелативен съд в частта,с която е отменено решение №56 от 27.02.2015г. по т.д.№353/2013г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма] срещу дружеството-касатор за сумата над 26 971,80 лв. главница и над 880,30 лв. лихва за забава и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на посоченото дружество сумата 30 396,60 лв.,представляваща неплатена стойност на получени стоки по фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г.,лихва за забава в размер на 129,10 лв. и законна лихва след датата на исковата молба.
УКАЗВА на [фирма] да заплати по сметка на ВКС държавна такса 613,10 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.