8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№738
С. 12.08. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2679 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 18833/15.VІ.2015 г. на едноличния търговец Ж Г. Г. от [населено място], [община], област В., действаща с фирмата „П.-Ж И.”, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-В. против въззивното решение № 823 на Варненския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 28.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 549/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 4919/27.Х.2014 г. на РС-Варна по гр. дело № 2098/2013 г. – за отхвърляне на отрицателния установителен иск на настоящата касаторка с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответното [фирма]-гр. В., чиито предмет е било признаването за установено в отношенията между страните, че ЕТ не дължи на ответното електроснабдителното д-во сума в размер на 14 357.77 лв. (четиринадесет хиляди триста петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки), „начислена като корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за периода от 5.І.2014 г. до 4.ІV.2014 г. в обект, находящ се в [населено място], „З. промишлена зона” № 1219, по партидата на ЕТ с клиентски № [ЕГН] и с аб. № [ЕГН], за която сума е било издадено дебитно известие № [ЕГН]/10.V.2014 г.”
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение на Варненския окръжен съд, ЕТ касатор претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу ответното [фирма]-гр. В. отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде уважен изцяло. Инвокиран е довод, че въззивната инстанция е отхвърлил иска, „считайки, че след приемането на чл. 48 ПИКЕЕ в края на 2013 г. година, вече е налице законово основание за преизчисляване на електрическа енергия за минал период и, при математически вярно изчисление на енергията – по вече зададените в чл. 48 ПИКЕЕ параметри, е налице достатъчно правно основание относно дължимостта на преизчислената сума”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК едноличният търговец с фирмата „П.-Женя И.” обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл по следните десет правни въпроса:
1./ „Налице ли са предпоставките за извършване на корекция на количеството пренесена енергия, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б” ПИКЕЕ при наличието на средство за техническо измерване /СТИ/, което отговаря на всички метрологични характеристики и изисквания за точност, отчита с допустима грешка за всяка фаза и всеки вид енергия при тарифи при проверката на място, т. е. когато това СТИ е изцяло в класа си за точност и само е открито без да се изследва от Българския институт по метрология (БИМ) действието на добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо на схемата?”;
2./ „Липсата на описание в протокола на Българския институт по метрология (БИМ) на принципа на действие на устройството и извършване на изследване дали включването му дава отражение върху работата на измервателната система на електромера и как, дава ли отражение в методиката на изчисляване на преноса на ел. енергия за периода на корекция?”;
3./ „Може ли изводът за влияние на това устройство върху метрологичните характеристики на електромера да се основава само на предположения?”;
4./ „Следва ли да бъде изследвано функционирането на това устройство при метрологичната експертиза и би ли обосновало неправилно приложение на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от ПИКЕЕ?”;
5./ „Може ли без да е задействано устройството, което е посочено в протокола на Българския институт по метрология (БИМ), да се твърди, че не е налице точен измерител и да се прилага методика за липса на точен измерител?”;
6./ „Наличието на добавено устройство достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице неизмерване или измерване с грешка извън допустимата?”;
7./ „При възможност за определяне точността на измерителя чрез свързването му със СТЕ, длъжно ли е Енергоразпределителното предприятие да определи тази точност преди да определи прилагането на методиката при различните дадени възможности на чл. 48 ПИКЕЕ, или е достатъчно да се предполага възможност за влияние върху търговското измерване на СТЕ, за да се приложи по усмотрение на дружеството някоя от предвидените методики – без задължение да се изисква установяване на точен измерител и съответно да се разграничи изчисляването на енергията като функция на измерителя /буква „А”, като се отчита класа на точност/ или съгласно буква „Б” да се изчислява енергията като една трета от пропускателната способност на СТЕ или присъединителните съоръжения?”;
8./ „Следва ли при приложение на правилата на глава ІХ ПИКЕЕ, енергоразпределителното дружество първо да докаже, че няма данни за периода от датата на констатиране на неправилното измерване и до датата на монтажа на средството за техническо измерване /СТИ/ или до предходно извършената проверка на същото, и една ако не може да бъде установено, да се изчисли предполагаемата енергия за срок от 90 дни назад, считано от датата на проверката?”
9./ „Представлява ли предвиденият срок от 90 дни трета възможност за определяне на период за преизчисляване на преминалата енергия, когато не могат да се установят първите два периода по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, или максимален срок за отчитане при първите две хипотези – при периода от датата на констатиране на неотчитане до монтажа на средството за техническо измерване /СТИ/ или до предходно извършената проверка?”
10./ „Следва ли в съдебния процес ответното дружество първо да докаже датата на монтажа на средството за техническо измерване /СТИ/ и да предостави данни за предходна проверка, за да се приеме за правилно аритметичното изчисление на енергия за 90 предходни дни, или установяването на тези периоди не е от значение за прилагане на 90-дневния срок за потребление и за законосъобразността на изчислението?”
Касаторката Г. разграничава, че по въпросите с поредни номера 1-7 била налице предпоставката по т. 2. на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като те се решавали противоречиво от съдилищата, което обстоятелство било видно при съпоставка между атакуваното въззивно решение и Решение № 98/20.V.2015 г. на Габровския ОС по гр. д. № 10/205 г., а също и с Решение на РС-Варна от 9.ІІ.2015 г. по гр. д. № 14538/2014 г. докато останалите три правни въпроса /с пор. №№ 8-10 вкл./ били такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид „неяснотата в нормата” на чл. 48 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (Издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 98 от 12.ХІ.2013 г.)
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от софийското адвокатско д-во „В., Ж. и партньори” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на 3 456 лв., която сума е била изплатена като хонорар за един негов адвокат, съгласно приложените към отговора: Списък (молба) по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие № 5284/8.VІІ.2015 г., данъчна фактура № 5842/8.VІІ.2015 г., както и платежно нареждане за кредитен превод от 17.VІІ.2015 г. Инвокирани са доводи, че в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3 ГПК липсвало точно посочване в коя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК следвало да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от нея въззивно решение на Варненския ОС, а това затруднявало организирането на защитата на ответника по касация, както и че: „Формулираните въпроси не представляват по своята същност материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, по които решаващият съд да се е произнесъл в обжалвания акт”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския ОС, настоящата касационна жалба на едноличния търговец Ж Г. Г., действаща с фирмата „П.-Ж И.” със седалище в [населено място], [община], област В., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което отрицателния установителен иск на ЕТ Ж Г. Г. срещу ответното [фирма]-гр. В. за недължимост на сума в размер на 14 357.77 лв. е бил отхвърлен, въззивната инстанция е приела, че Г. не е ангажирала доказателства, които да опровергаят констатациите в заключението на вещото лице от назначената СТЕ по делото, нито констатациите в протокола на Българския институт по метрология, относно механизма на неправомерното вмешателство в средството за техническо измерване („манипулиране на електромера чрез добавяне в корпуса му на устройство за дистанционно въздействие, чуждо на схемата на уреда”), което е следвало да стане в условията на пълно главно доказване – предвид обстоятелството, че този протокол на БИМ представлява официален удостоверителен документ. На второ място, приложимостта на нормата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б” от действащите след 13.ХІ.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, е било обосновано от състава на Варненския ОС с това, че процесното СТИ „измерва с грешка, по-голяма от допустимата” – обстоятелство, установено при съответната метрологична проверка.
Следователно произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение се ограничава до тези два релевантни за изхода на делото правни въпроса. Дали в хода на дадена проверка от страна на компетентните длъжностни лица на съответно електроснабдително предприятие се констатира наличие или липса на СТИ, както и дали наличното такова не измерва или измерва с грешка над допустимата, са изцяло фактически (а не правни) въпроси по всяко конкретно дело. Ето защо, извън релевираните въпроси с поредни номера 8-10 от изложението на касаторката Г. по чл. 284, ал. 3 ГПК, които са с хипотетичен характер, т.е. не са били включени в предмета на спора по делото, първите 7 такива нямат правно естество и затова не обуславят допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Безпредметна е поради това е и всяка съпоставка между атакуваното от Г. въззивно решение на Варненския ОС, от една страна, и влязлото в сила решение № 98/20.V.2015 г. на Габровския ОС по т. д. № 10/2015 г. – от друга, с което – от фактическа страна – е било установено, че метрологичната проверка е била непълна („основана на предположения”), а назначеното по делото вещо лице не е виждало електромера, нито допълнително поставеното електронно устройство.
В заключение, що се отнася до решението (без номер) на Варненския районен съд, ГК, ХІІ-и с-в, от 9.ІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 14385/2014 г., то въобще не следва да бъде коментирано на плоскостта на твърдението за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, щом като за него липсва данни да е влязъл в сила съдебен акт.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторката Ж Г. Г. ще следва да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на сумата от 3 456 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и шест лева), представляваща равностойността на изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-В.: съгласно приложените по делото: Списък (молба) по чл. 80 ГПК, Договор за правна защита и съдействие № 5284/8.VІІ.2015 г., данъчна фактура №/8.VІІ.2015 г., както и платежно нареждане за кредитен превод от 17.VІІ.2015 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 823 на Варненския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 28.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 549/2015 г.
О С Ъ Ж Д А едноличния търговец Ж Г. Г., ЕГН [ЕГН], действаща с фирмата „П.-Ж И.” /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област В. – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], „В. Т.”-Г, СУМА в размер на 3 456 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и шест лева), представляваща равностойността на изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2679 по описа за 2015 г.