1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
[населено място], 15.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №115/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Д. А. от [населено място] като член кооператор на О. “В. -92” със седалище в [населено място], [община] срещу решение №353 от 10.10.2011г., постановено по гр.дело № 710/2011г. на Великотърновския апелативен съд. Иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и претендира за направените по делото разноски. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът О. “В. – 92” с председател Р. Х., чрез адв. М. К. счита касационната жалба за процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Претендира за разноски в размер на 200 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Неоснователно искането за оставяне без разглеждане на касационната жалба като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Искът по чл.58 ЗК е неоценяем и спрямо него не се прилага правилото на чл.280, ал.2 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
С решение №56 от 18.04.2011г., постановено по гр.дело № 2/2011г. на Районен съд – Павликени, е отхвърлен искът на ищеца – касатор по чл.58 ЗК , предявен срещу кооперацията – ответник за отмяна на решение по т.3 на заседанието на УС по протокол № 13 от 21.12.2010г. за промяна на процента земя за лично ползване от кооператорите, взето в изпълнение на решение на ОС на кооператорите от 28.03.2010г., като неоснователен. Прието е, че атакуваното решение на УС е взето при спазване на разпоредбите на ЗК за състав, кворум и обявен дневен ред.
Решението на ПРС е потвърдено с обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че съдебния контрол при атакуване на решение на орган на кооперацията – ОС или УС се свежда до законосъобразност на атакуваното от кооператора решение. Не подлежи на съдебен контрол целесъобразността на решението на съответния орган. Приел е, че след влизане в сила на решението от 28.03.2010г. на ОС на кооператорите поради необжалване на решението на ПРС по гр.дело № 243/2010г., УС е предприел изпълнението му. По делото е установено, че решението на ОС на кооператорите е било обжалвано от касатора по гр.дело № 243/2010г. по описа на Павликенския районен съд. Поради допусната от съда фактическа грешка в годината/28.03.2009г./, че с влязло в сила решение №119 по гр.дело № 154/2009г., ПРС се е произнесъл по законосъобразността на решението от 28.03.2008г., исковата молба е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено, след което поради необжалването му, решението на ОС в тази част е влязло в сила.
В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а излага доводи за неправилност на обжалваното решение като краен резултат по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Цитирането на съдебни актове, на отделни текстове от Закона за коооперациите и устава на кооперацията не е посочване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, както и реда и последователността за произнасяне по тях, настоящият състав на ВКС счита, във фазата на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК няма правна възможност да обсъжда доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение. Тъй като ВКС не е инстанция по същество, недопустимо е обсъждането на представените с касационната жалба писмени доказателства.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е конкретния случай. Липсва обективен идентитет между разрешения с обжалваното решение правен въпрос и този разрешен с влязлото в сила съдебно решение №119 по гр.дело № 154/2009г. на Павликенския районен съд. С последното съдът е отменил като незаконосъобразни решение №Х и № ХІ на ОС на кооперацията от 28.03.2009г., относно допустимия размер земя за лично ползване, поради нарушение на процедурата за свикване на събранието. По конкретното дело съдът се е произнесъл по законосъобразността на решенията на друг орган на кооперацията – УС, взети с протокол №13/21.12.2010г.
Позоваването само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Цитираните в Изложението правни норми – чл. 21,ал.1 и чл. 2, ал.1, т.5а от Закона за кооперацията са ясни, както сам поддържа касатора, с което не се обосновават двете хипотези по т.4 на цитираното ТР, при установяването на които може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е конкретния случай.
В заключение не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. На ответника не следва да се присъждат разноски. Представеният договор за правна помощ и фактура от 30.11.2011г. са доказателство за договорено адвокатско възнаграждение, но не и за реалното му получаване от процесуалния представител. Чл.78, ал.3 ГПК има предвид направените, а не договорени разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №353 от 10.10.2011г., постановено по в.гр.дело №750/2011г. Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: