2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
С.…………………2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 126/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № VІ-72 от 27.Х.2010 г. по гр.д. № 1049/ 2010 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено Решение № 329 от 12.ІV.2010 г. по гр.д. № 1941/ 2009 г. на Бургаски районен съд, в частта, с която е уважен насрещният иск на А. И. Тофев – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] “ по чл. 266 ал. 1 ЗЗД за 6515.24 лв., със законната лихва от 29.ІV.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение жалбоподателят иска изцяло да се отмени обжалваното решение по съображения, че същото противоречи на Р.№987/26.ХІ.2004 г. по гр.д.№157/2004 г. на ВКС и че се позовава и на Р.№230/25.ІІ.2000 г. по гр.д.№ 1286/1999 г. на ВКС и на Р.№586/3.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 282/2008 г. на ВКС, в които е прието, че трябва да се установи изпълнение по договора за изработка, че издаването на документ (фактура) не е основание за плащане и че изпълнителят трябва да докаже изпълнението на поръчаната работа, а поръчващият – да плати възнаграждение за приетата работа. Представя копия от посочените решения.
Ответникът по касационната жалба А. И. Тофев – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция Д.в. бр.59/2007 г. и §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г., в сила от същата дата), тъй като касационната жалба е от 9.ХІІ.2010 г. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, нито кое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поддържа да е налице. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а и такива жалбоподателят не сочи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №VІ-72 от 27.Х.2010 г. по гр.д. № 1049/ 2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: