1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
[населено място], 02.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 4651/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от [населено място], представлявано от Ц. Т., чрез адв. И. Ш. срещу решение №1640/19.07.2013г., постановено по в.т.дело №4742/2012г. на Софийския апелативен съд. Счита решението за неправилно, поради което иска отмяната му и постановяване на решение, с което да се отхвърли искът като неоснователен. Поддържа, че ищецът не е доказал твърдението си записа на заповед за сумата от 60 000 лв. да обезпечава негово задължение, представляващо цената на доставено гориво по договор за доставка на горива от 1.01.2007г. Представено е изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация З.” Скала”, [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Д., АК – Л. счита, че касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване на атакуваното съдебно решение по чл.280, ал.1 ГПК. Излага подробни съображения по правилността на решението на САС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, [фирма] формулира въпроси за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване, за разпределение на доказателствената тежест в процеса; съставлява ли записа на заповед обезпечителна сделка.
Поставените от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси са въведени в предмета на спора, поради което обосновават общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът обаче не обосновава допълнителните критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на решение №82 по т.дело № 804/2010г. на ВКС, ТК, състав на второ отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК е неоснователно, доколкото в т.17 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение, че при въведено от издателя или поемателя твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. На тези постановки на ТР не противоречи приетото от въззивния съд, че при въведено от ищеца – длъжник възражение за обезпечителната функция на записа на заповед, трябва да бъдат разгледани възраженията му за връзката на процесния запис на заповед с конкретно каузално правоотношение. На основание чл.154 ГПК всяка от страните е представила доказателства за установяване на твърдяните от нея факти и възражения, надлежно обсъдени от съда. За да потвърди решението на СГС, с което е уважен отрицателния установителен иск на З. „Скала” по чл.124 ГПК отм. срещу дружеството – касатор, САС е приел за доказано твърдението на ищеца, че издадения от него запис на заповед от 12.04.2007г. служи за обезпечение на вземанията на [фирма] по сключен между тях договор за доставка на горива от 1.01.2007г. За недоказано е прието възражението на касатора в процеса, че записа на заповед е издаден по повод на възникнали заемни правоотношения между дружеството и кооперацията за сумата от 60 000 лв., поради обстоятелството, че представения по делото разходен касов ордер от 12.04.2007г., удостоверява получаването на сумата от управителя на дружеството, но не и предаването й на кооперацията. Направен е извод, че с предявяване на иска по каузалното правоотношение по чл.327 ТЗ, произтичащо от договора от 1.01.2007г. , кредиторът – търговското дружество, е упражнил правото си на избор по кое от двете правоотношения да удовлетвори вземането си – по каузалното или менителничното, поради което ищецът не дължи заплащане на сумата по изпълнителния лист, издаден на основание записа на заповед.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и решение №143 , постановено по т.дело № 634/2009г. на ВКС, ТК, състав на второ отделение доколкото то е постановено при други факти и възражения / ищецът по иск по чл.254 ГПК отм., в качеството си на длъжник, не е въвел твърдения, че записа на заповед служи за обезпечение на вземане по каузална сделка, нито е изложил конкретни твърдения за съществуването му/. С оглед на постановките в т.17 на цитираното ТР, лишено от основание е искането за допускането на въззивното решение до касационно обжалване по критериите по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса за записа на заповед като абстрактна сделка и обвързването му с каузално правоотношение.
Доводите за неправилност на въззивното решение, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не следва да бъдат обсъждани, тъй като основанията по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по тях ВКС не може да се произнася във фазата на производството по чл.288 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси.
Искане за присъждане на разноски от ответника по касация не е направено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1640/19.07. 2013г., постановено по в.т. дело № 4742/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: