2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София, 20.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2108 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП Д. „Р.” към ЮЦДП [населено място] към М. против решение № 52/13.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 33/2018 г., от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че с оглед наведените доводи от страна на ищеца за неспазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, следва първо да бъде извършена преценка дали работодателят е изслушал работника или служителя или е приел неговите писмени обяснения. Посочено е, че обясненията на работника/служителя, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл.193 от КТ, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но е ирелевантно дали тези обяснения са били изискани писмено или устно от виновния служител. При съпоставка между издадената Заповед №5/30.05.2017г. и искането с изх.№647/22.03.2017г. за даване на обяснения от страна на ищеца съдът е констатирал, че в уволнителната заповед, като нарушения се визират отразеното в констативни протоколи от дати 31.03.2017г., 05.04.2017г., 07.04.2017г. и 04.05.2017г.- 26 броя, без конкретно в тях да е посочен нарушител, както и че обяснения действително са давани от последния, във връзка с направеното искане с изх.№647, но то е във връзка с рапорти, с вх.№645/22.03.2017г. и с вх.№646/22.03.2017г., като съставените констативни протоколи са с отразени констатации от дата 20.03.2017г. Констатирано е също така, че същите са различни от констативните протоколи намерили отражение в заповедта от 30.05.2017г., като там нарушенията които се вменяват на практика и са визирани са с дати след 23.03.2017г., а именно от дати от 31.03.2017г. до 04.05.2017г., включително. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че от ищеца не са изисквани обяснения в изпълнение на чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с посочените в издадената му заповед от 30.05.2017г. нарушения намиращи отражение в описаните в нея 26 броя констативни протоколи. Съдът е посочил, че за да се спази процедурата по чл.193, ал.1 от ГПК е следвало да изиска обяснения от работника, веднага след като се е запознал с всички издадени констативни протоколи, станали впоследствие предмет на обжалваната заповед и той е следвало да даде обяснения именно по тях, тъй като не могат да се приемат изводи, че работникът в случая е наясно за какво дава обяснения, при условие, че впоследствие ще бъдат издадени констативни протоколи, в който ще се визират нарушения с посочване на друга дата и те ще бъдат предмет на уволнителната заповед, а той реално не е дал обяснения по тях. Въз основа на горното, съдът е приел, че обстоятелствата, за които работодателят е изискал обяснения, впоследствие не са изтъкнати от него като нарушения на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание, което налага извода, че процедурата по чл.193, ал.1 КТ е опорочена.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първия правен въпрос е правилно ли съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работникът не е имал възможност да даде обяснения по повод нарушенията, за които е уволнен.
Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени (решение № 237 от 24.06.2010 г.), нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност (решение № 629 от 01.11.2009 г.). Дисциплинарно производство, като динамичен фактически състав, не е уредено в КТ (решение № 8 от 01.04.2011 г.). Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. В искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Изискванията на посочената правна норма са изпълнени, когато според обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият работник/служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат обясненията. Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения свидетелства, че работникът е разбрал за какво е наложено дисциплинарното наказание. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о.; № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о.; № 629/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о. № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. ІV г.о. ВКС и решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. и много други, която практика е съобразена от въззивния съд от една страна, а от друга нейното наличие води до липсата на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Втория правен въпрос касае нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за уволнение и констатирането им в подаден рапорт и тяхното съотношение, но този правен въпрос не е обосновал изводите на съда относно основателността на предявените искове, доколкото е прието, че не е спазена процедурата по чл.193 КТ и на това основание спорът не е разглеждан по същество, което води и до неотносимост на поставения въпрос.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 600/шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52/13.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 33/2018 г., от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ТП Д. „Р.” към ЮЦДП [населено място] към М. ЕИК 2016195800420 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 600/шестстотин/ лева на В. И. Б..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.