3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 726/2009 година
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. М. А. и Н. Г. Х. двамата от[населено място] чрез адв. В. К. от Пловдивската адв.колегия срещу определение № 3058/13.ХІ.2009 г. по ч.гр.д.№ 2892/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 7 гр.състав, за потвърждаване на съдебните актове, постановени по ч.гр.д.№ 9585/2009 г. на Пловдивския районен съд.
Ответникът по частната жалба Д. В. К. от[населено място] поддържа, че подадената частна жалба е недопустима, респ. неоснователна по съображения, изложени в писмения му отговор по чл. 276 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа частната жалба и провери обжалваното въззивно определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК, във връзка и с чл. 280 ал.1 от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните основания за отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Според разпоредбата на чл. 274 ал.3 от ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
За да се прецени допустимостта за разглеждане на частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд, е необходимо на първо място да се изясни дали то е вида на посочените в т.1 и 2 на чл. 274 ал.3 от ГПК.
По ч.гр.д.№ 9585/2009 г. на Пловдивския районен съд, Х състав Д. В. К. е поискал на основание чл. 417 от ГПК да му бъде издадена заповед за изпълнение срещу Г. М. А. и Н. Г. Х. за предаване владението на недвижими имоти в[населено място] въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79 том Х дело № 2299/15.ІІ.2008 г. Със заповед № 5420 от 27.VІІІ.2009 г. по това дело е разпоредено на длъжниците А. и Х. да предадат на кредитора Д. К. недвижимите имоти описани в нот.акт, което задължение произтича от този нот.акт, явяващ се редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против длъжниците. Постановено е незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист. С определение от 25.ІХ.2009 г. на Пловдивския районен съд, Х гр.състав по ч.гр.д.№ 9585/2009 г. е оставено без уважение искането на длъжниците А. и Х. за спиране на изпълнението на издадената срещу тях заповед за изпълнение, тъй като не са ангажирани убедителни писмени доказателства, че не дължат на кредитора предаване владението на имотите.
С обжалваното с настоящата частна жалба определение на Пловдивския окръжен съд, VІІ гр.състав от 13.ХІ.2009 г.по ч.гр.д.№ 2892/2009 г. са потвърдени : Заповед № 5420/27.VІІІ.2009 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 9585/2009 г. на Пловдивския районен съд, Х състав в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв, Разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 5420 от 27.VІІІ.2009 г. за изпълнение на задължение за предаване на недвижими имоти въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по същото частно гр. д. на П., и на Определението от 25.ІХ.2009 г. постановено по ч.гр.д.№ 9585/2009 г., с което е оставено без уважение искането на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение на Заповед № 5420/27.VІІІ.2009 г.
Както се установява от съдържанието на въззивния съдебен акт, в нито една от своите части той няма характер на такъв по смисъла на т.1 и т.2 на чл. 274 ал.3 от ГПК. Постановените от районния съд съдебни актове по ч.гр.д.№ 9585/2009 г. нямат преграждащ характер по-нататъшното развитие на делото, нито с въззивното определение се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Нещо повече, жалбоподателите са постигнали целения от тях резултат за спиране на изпълнението по изп.дело № 865/2009 г. на ЧСИ П.И., с приложената на стр. 62 от въззивното производство обезпечителна заповед от 17.ІХ.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д.№ 1750/2009 г., чийто предмет е обявяване привидността на договора, оформен с нот.акт, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, което е констатирано и в обжалваното въззивно определение. В отговора по чл. 276 от ГПК на Д. В. К. по настоящата частна касационна жалба също се сочи, че е налице спиране на изпълнителното дело, въз основа на влязла в сила обезпечителна заповед по гражданското дело по спора за действителността на сделката, оформена в нотариалния акт. Поради това липсва и правен интерес от обжалването на въззивния съдебен акт.
Поради изложеното не са налице предпоставките на чл. 274 ал.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д.№ 2892/2009 г., VІІ състав.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3058 от 13.ХІ.2009 г. по ч.гр.д.№ 2892/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ гр.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: