1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
Гр.София, 05.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1027/2017 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]“ със седалище В., собственост на С. И. Д. срещу Определение № 242/6 април 2017 г. на Ловешкия окръжен съд по ч.гр.д.№ 150/2017 г., с което е потвърдено Определение № 5/ 7 март 2017 г. на Съдията по вписванията при Служба по вписванията към Ловешкия РС. С него е отказано вписване на анекс към договор за аренда – акт № 13, том 3, рег. № 883 на нотариус Н. Т., рег. № 481 на НК, вх. № 1127/7 март 2017 г. по описа на Служба по вписванията. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на съдията по вписванията при районен съд Л. за вписване на представения анекс № 13, т.3 рег. № 883/7 март 2017 г. към аренден договор, вписан под № 6861/ 5 октомври 2011 г. в Агенцията по вписванията при РС Ловеч, сключен между жалбоподателя-арендатор и Г. Д. Г. – арендодател.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на конкретното дело правни въпроси, както следва:
1/Необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, правото на съсобственост и притежание на повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, както и документи, удостоверяващи упълномощаване на арендодателя от останалите съсобственици на имота, за да се впише в нотариалните книги продължаване на арендния договор с анекс съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване действието на първоначалния договор за аренда ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства;
2/ Непредставянето от страна на заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на разпоредбата на чл.3 ал. 4 ЗАЗ води ли до нередовност на заявлението съгласно разпоредбата на чл.32а от Правилника за вписванията и следва ли да бъде постановен отказ по заявеното искане за вписване и
3/Следва ли разпоредбата на чл.3 ал. 4 ЗАЗ да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл.18 ЗАЗ към първоначалните арендни договори след влизане в сила на изменението на Закона за аренда в земеделието от 7.02.2017 г.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовано лице срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение по чл.274 ал.3 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, потвърждаващо отказа за вписване на анекса, Ловешкият окръжен съд е приел, че искането е заявено с молба на нотариус Н. Л. Т. с район на действие РС Л. на основание чл. 25 ЗННД във вр. чл.21 ал.2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, към преписката не са представени удостоверение за наследници на общия наследодател Г. Т. Б. и други доказателства, удостоверяващи правата на арендодателя и материалноправните предпоставки за сключване на аренден договор със съсобственици на земеделски имот съобразно новелата на чл.3 ал.4 ЗАЗ. С анекса не е променен само срокът на арендния договор, но и обективното съдържание на договорното правоотношение. Съдът е приел, че с оглед нередовностите на молбата съдията по вписванията е бил длъжен да постанови отказ, без да дава указания по отстраняването им. Формулираните в т.1 и т. 2 на изложението въпроси са относими към нередовности на заявление за вписване, подадено от страна по сделката. В случая съдията по вписванията се е произнесъл по молба на нотариуса, представил подлежащия на вписване анекс в деня на удостоверяването му, като адресат на задължението по чл.25 ал.5 ЗННД. Третият въпрос е хипотетично зададен, не е обсъждан и не е намерил разрешение в мотивите на обжалваното определение.
Въпросите не са обусловили решаващата воля на съда да потвърди отказа на съдията по вписванията и не отговарят на критериите за общо основание за достъп до касация съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Основанията за допускане до касационен контрол са различни от основанията за неправилност на съдебните актове, изведените от касатора въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, не и за правилността на обжалвания акт и за законосъобразността на правните изводи на съда. Не са налице и допълнителните основания за селектиране на частната касационна жалба – представените с нея определения на ВКС са постановени преди изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ и не доказват формирането на противоречива практика по смисъла на цитираното тълкувателно решение на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 242 от 6 април 2017 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 150/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: