1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
С., 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 428/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Иванова Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Д. И. от АК [населено място], срещу определение № 42 от 10.03.2011 г. по ч. гр. дело № 42/2011 г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение. Със същото се потвърждава определение № 220/27.01.2011 г. по ч. гр. д. № 141/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и по отношение на подадената молба за допускане обезпечение на иска.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в указания от съда срок (чл. 62, ал. 3 ГПК), насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 141/2011 г. пред Бургаски окръжен съд е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. Иванова Б. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], с който да бъде установено, че ищецът не дължи сумата от 50 000 евро в полза на ответника, представяваща главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея и разноски в размер на 1 950 лв. Посочените суми са предмет на издадена от Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 2 322/2010 г. заповед за незабавно изпълнение № 1 328/08.04.2010 г. и изпълнителен лист. Ищецът е депозирал и молба с вх. № 629/18.01.2011 г. за обезпечаване на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело І 20108040400249, присъединено към изпълнително дело № 200780404040023 на ЧСИ Д. Н., с рег. № 804 и район на действие Бургаски окръжен съд. С определение № 220/27.01.2011 г. по ч. гр. д. № 141/2011 г. БОС е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и по отношение на подадената молба за допускане обезпечение на иска. Съдът е приел, че липсва правен интерес за длъжника (жалбоподател в настоящото производство) от предявяване на отрицателен установител иск, тъй като в действащата в момента процесуална уредба е предвиден друг ред за неговата защита. Този съдебен акт е обжалван пред АС [населено място], който с определение № 42 от 10.03.2011 г. по ч. гр. дело № 42/2011 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е посочил въпроси, които той смята, че са от значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът: „Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от длъжника в случай, че е налице издадена заповед за изпълнение срещу него по реда на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК? По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 643/02.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2009 г., ІІ ТО, определение № 688/14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 692/2009 г. на ІІІ ГО, определение № 15/10.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 764/2011 г. на ІІ ТО и др., постановена по реда на новия ГПК. Според същата длъжникът няма правен интерес да води отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на вземането, предмет на своевременно и надлежно оспорена заповед за изпълнение. Пътят за защита на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение е регламентиран изрично в заповедното производство. Същият може да подаде възражение срещу заповедта пред въззивния съд, както и да предяви иск по чл. 424 ГПК при наличието на предвидените в закона условия. Това е специален ред на защита на длъжника и в случай, че той не е упражнил тези права, е преклудирана възможността по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК да оспорва съществуването на вземането, който иск се явява недопустим. При постановяване на въззивното определение Бургаски апелативен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми. С цел еднаквото им прилагане от съдилищата, разпоредбите на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, регламентиращи защитата на длъжника, са достатъчно ясни и не се нуждаят от тълкуване и по приложението й съществува постоянна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, видно и от цитираните определения, постановени при действието на новия ГПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 42 от 10.03.2011 г. по ч. гр. дело № 42/2011 г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: