О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр.София, 09.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2810 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя П. Т. срещу въззивно решение № 11 от 21.01.2015 г. по гр.д. № 6/2015 г. на Окръжен съд-Сливен, с което се потвърждава решение № 955/20.11.2014 г. на Сливенския районен съд по гр.д. № 3829/2014 г., с което са уважени предявените искове на Г. К. Г., ЕГН [ЕГН], да се признае за незаконно и да се отмени уволнението му със заповед № 30/08.08.2014 г. на управителя на [фирма], както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от Кодекса на труда.
Ответникът по жалбата Г. К. Г., чрез адвокат Й. Й. от САК е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявените искове са неоценяеми.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че въззивното решение на окръжния съд е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се иска допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос как следва да процедира въззивния съд при установени от него процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, изразяващи се в непълен и неточен доклад по чл.146 от ГПК и длъжен ли е въззивният съд да даде тези указания при разглеждане на делото. Твърди се, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие на задължителната практика на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното решение на Окръжен съд-Сливен не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следните съображения: За да потвърди първоинстанционното решение, окръжният съд е приел, че по делото се установява сключване на договор за управление на дружеството от 04.10.2013 г., а новоизбраният управител е декларирал съгласие да изпълнява функциите на управител на дружеството на 26.09.2013 г., които са му били възложени на общо събрание на съдружниците от 25.09.2013 г. В обжалваното решение е прието също, че при липсата на доказателства, от които да се установи по несъмнен начин друга начална дата на започване изпълнението на договора за управление, следва да се приеме, че началният момент е датата на сключването му. Възражението на ответната страна за обективна невъзможност да се пристъпи към изпълнение на задълженията по договора за управление, поради отдалечеността на местоработата на управителя от мястото на сключване на договора, е отхвърлено като неоснователно, тъй като се основава на житейски предположения, а не на конкретно установени факти. Ищецът е получил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на 07.07.2014 г., но след повече от 9 месеца от започване на изпълнението по договора за управление и с оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че правото на управителя на дружеството да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 ГПК е било погасено преди писменото предизвестие за прекратяването да е връчено на ищеца, поради което е отменил уволнението.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, не е решен в обжалваното решение, в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. В случая е установено, че ищецът е лице, което по длъжностна характеристика ръководи и организира трудовия процес, а новоизбраният на 25.09.2013 г. от общото събрание на търговското дружество управител е сключил договор за управление на 04.10.2013 г. Предизвестието, което е било връчено на ищеца на 07.07.2014 г., съдържа изявление на управителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.2 от КТ, но това е направено след деветмесечния срок, който изтича на 04.07.2014 г., т.е. когато правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищеца с предизвестие на това основание е било погасено.
От подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е видно, че тя не съдържа обосновано оплакване за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, както твърди жалбоподателят, а единствено съображения за неправилност на крайните изводи на съда във връзка с фактическите обстоятелства по спора. В този смисъл, твърденията за нарушаване на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция са изцяло несъстоятелни и не могат да обосноват противоречие с практиката на Върховния касационен съд в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. С дадените разяснения се прие, че въззивният съд не се произнася служебно за допуснати процесуални нарушения на първата инстанция, както е прието и в обжалваното съдебно решение, поради което формулираният процесуалноправен въпрос обуславя крайните изводи на въззивният съд, но не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на което подадената касационна жалба не може да бъде допусната до касационно обжалване.
Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за извършените от съда нарушения при формиране на своите изводи за фактическите обстоятелства по делото, по същество представляват доводи за неправилност, по които съдът не дължи произнасяне в производството по чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал разноските пред настоящата инстанция, но не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, поради което съдът не присъжда разноски в настоящата инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11 от 21.01.2015 г. по гр.д. № 6/2015 г. на Окръжен съд-Сливен, с което се потвърждава решение № 955/20.11.2014 г. на Сливенския районен съд по гр.д. № 3829/2014 г., с което признава уволнението на Г. К. Г., ЕГН [ЕГН], за незаконно и отменя заповед № 30/08.08.2014 г. на управителя на [фирма] и го въстановява на заеманата преди уволнението длъжност „Главен енергетик”, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от Кодекса на труда.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.