О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 04.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 347/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. И., Н. С. Д. ,Таня Б. Д. и В. Б. К. против решение №169/18.07.2008.г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №604/2007г. по описа на същия съд.
В писменото си изложение,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Т”А. София, в писмения си отговор по жалбата счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторите твърдят,че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел,че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот,тъй като с издаденото решение на ПК,въз основа на постановеното от съда по реда на член 14 ал.3 от ЗСПЗЗ,тъй като в същото не е в достатъчна степен индивидуализирано и липсва скица,като се прилагат цитираните решения,постановени от ВКС. Видно от съдържанието постановеното от ВКС по тези решения се отнася до характера на решенията издадени от ПК за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в стари реални граници и скицата към същите,които легитимират реституираните лица като собственици на тези имоти,както и кога е налице осъществен фактически състав на земеделската реституция-а именно с постановяването на решението на ПК,както и обстоятелството,че решаващият съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност и неговата необвързаност с постановеното по решенията на ПК по реда на ЗСПЗЗ или на административния съд по реда на член 14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
С решаващите си мотиви съдът е приел,че не е налице приключила процедура по възстановяване правото на собственост върху процесния имот,тъй като с Решение №50/21.08.1998г. на ПК Р. за възстановяване правото на собственост,въз основа на съдебно решение по гр.д. № 211/1997г. по описа на Р. районен съд,последният е описан като нива от 16,500 дка,находяща се в строителните граници на гр. Р. в местн.”Г”,без описани граници,както и липсата на скица, издадена от техническата служба на общината,поради което при така представените доказателства от ищците възстановеният имот не може да се индивидуализира и последните не се легитимират като негови собственици. При това положение постановеното от съда по въпроса за принадлежността на правото на собственост е в съответствие с цитираната съдебна практика,тъй като при произнасянето по този въпрос ,съдът е упражнил косвения съдебен контрол по отношение на постановените административни актове и е действал в рамките на необвързаност с постановеното в същите,така както е прието в посочената съдебна практика. Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това,касаторите,твърдят,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,като при произнасянето на касационният съд се изисква да отговори на въпросите: какви са правните последици от влязло в законна сила решение на ПК за възстановяване правото на собственост в реални граници,кога се счита приключила процедурата по въстановяване правото на собственост върху земеделския имот и кога е налице конкретен обект годен за ревандикация. Съдът не дължи такъв отговор на така постановените въпроси,защото освен ясно посоченото в нормите на ЗСПЗЗ, свързани с начина и процедурата на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи,която не страда от неяснота и непълнота,същата е напълно изяснена и с приетото с Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №169/18.07.2008г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №604/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: