О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София , 21.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 825/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. То. , подадена чрез пълномощника й адвокат М, срещу въззивното решение № 236 от 26.11.2008 г. по гр. д. № 420/08 г. на В. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 32 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 1988/07 г. на В. районен съд в частта, с която е уважен иск за собственост и касаторът е осъдена да предаде на И. Г. Б. и Ж. Г. Б. владението върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот № 220 от кв. 13 по плана на с. В., община Б., целият с площ от около 2 200 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. м., и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ н. а. № 113/07 г. е отменен до размер на 1/2 ид. ч. В жалбата са развити доводи за неправилност – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд неправилно е разрешил въпросите за доказването на елементите от фактическия състав на придобивната давност при положение, че правото на собственост в полза на упражнявалия владение в продължение на повече от 10 години е удостоверено с нотариален акт за собственост по давност, а презумпцията по чл. 69 ЗС не е опровергана в хода на съдебното производство. Касаторът се позовава и представя решения на Върховния касационен съд и иска касационното обжалване да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците И. и Ж. Г. Б. считат, че основанията за допускане на касационно обжалване не са налице.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима.
Предявен е иск за собственост на недвижим имот, произхождащ според твърденията в исковата молба от общия на страните наследодател Г/Георги/ Й. Т. , починал в 1971 г., и оставил за наследници съпруга Н, починала през 1988 г., дъщеря Н. , починала на 24.01.2007 г., и син И. , починал през 1987 г. Ищците са наследници по закон – деца, на Н. Ответницата, сега касатор, е дъщеря на В. И. , починал в 2000 г., който е син на И.
Въззивният съд приел, че страните по делото са съсобственици на имота на основание наследствено правоприемство с права 1/2 ид. ч. общо за ищците и 1/2 ид. ч. за ответницата. Приел за недоказано твърдението на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност за целия имот. Не са събрани и доказателства имотът да е собственост на дядото на ответницата И, който да го е придобил на някакво правно основание.частието му в строежа на нов етаж на жилищната сграда, признание за което е направено и в исковата молба, само по себе си не обосновава извод, че той е собственик. Не е доказано да е изтекла придобивна давност и в полза на ответницата по делото. Едва от снабдяването й с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение № 113 от 23.05.2007 г. и недопускането на ищците в имота след смъртта на майка им, ответницата е манифестирала намерението си да владее имота лично за себе си, от когато е започнала да тече в нейна полза придобивна давност.
Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Обжалваното решение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд по приложението на придобивната давност в хипотезата, когато се претендира право на изключителна собственост върху сънаследствен недвижим имот. В представените от касатора решения се приема, че придобиването по давност в тези случаи може да стане само когато сънаследник промени държането, като владее за себе си и против волята на другите наследници /р. № 70 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 65/80 г., ОСГК/. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пълно и пряко. Липсата на категоричност за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва придобиването на собствеността /р. № 59 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 500/03 г. на ВКС на РБ, I-во г. о./. Вярно е, че наличието на нотариален акт за собственост по давност води до промяна в правилата за доказателствената тежест и възлага на оспорващия да проведе пълно обратно доказване, с което да опровергае правния извод, че ползуващият се от акта е носител на правото на собственост. В разглеждания случай обаче, по делото е установено, че след смъртта на общия наследодател в имота е останала да живее неговата съпруга, която е починала през 1988 г. Преди нея, през 1987 г., е починал синът им И. , за който ответницата твърди, че е придобил имота по давност. По делото липсват доказателства за установено от него 10-годишно упражняване на фактическа власт с намерение за своене на частите, придобити на основание наследствено правоприемство от останалите сънаследници. Действително, данните по делото сочат, че И. , който живеел и в гр. С. и идвал в селото “на преходи” /св. В. М. /, изградил нова къща, където живеел заедно със съпругата си П. /Петра/. Според св.дроева строежът е през 1950 г., а според св. С в 1967 г. Тези действия са приживе на първоначалния собственик на земята, който е станал собственик и на построеното на основание чл. 92 ЗС.пражняваното след смъртта му владение от И. , при липсата на данни да е отблъснато владението на останалите съсобственици – преживяла съпруга и дъщеря, не могат да бъдат преценени като водещи до придобиване по давност на техните права в сънаследствения имот. Изводът се отнася и до придобиването по давност само на сградата, отделно от мястото, върху което е построена.становено е, че през всичките изминали години имотът е бил посещаван и от дъщерята, която, подпомагана от своето семейство, също е полагала грижи за имота – обработвали мястото, посадили дървета, пресадили лозето, направили ограда /св. Милованов, Д. , Т. , У. /. Данните по делото не дават основание да се направи извод, че след смъртта на И. неговият син В. , който живеел в гр. С., е променил отношението, с което е упражнявал фактическата власт относно частите в съсобствеността на преживялата съпруга и на дъщерята на общия наследодател. Що се отнася до упражняваната от ответницата фактическа власт, тя датира от 2007 г. Липсата на доказателства за променено отношение на владелец, който свои имота за период, по-дълъг от 10 години, изключва признаване на права.
По делото не е установено фактическа власт върху имота да са упражнявали единствено преките наследодатели на ответницата или тя самата. Затова обжалваното решение не противоречи и на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 69 ЗС /р. № 414 от 13.06.2002 г. по гр. д. № 18/02 г. на I-во г. о./, според който предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 236 от 26.11.2008 г. по гр. д. № 420/08 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: