О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 14.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №721/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “З” Е. гр. С. с вх. № 7* от 08.07.2009 год. на Окръжен съд гр. В. Т. против решение №178 от 28.05.2009 год. по гр.д. №308/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2009 год. по гр.д. №1375/2008 год. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЕТ”Н” иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 13 623.61 лв., представляваща цената на предоставеното от “З” АД, гр. Г. семе за засаждане на захарно цвекло, наричан по договора “купувач”, на ответника, наричан-“производител и продавач”, както и обективно съединеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1057.69 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Съгласно чл.13 от сключения между “З” АД и ответника ЕТ “Н” договор №27 от 11.07.2006 год. ответникът се е задължил да отгледа уговореното количество захарно цвекло и да го продаде на купувача “З” АД. Стойността на предоставените от купувача семена за посев е за сметка на купувача и тя се удържа от стойността на продаденото цвекло. С договор за цесия от 20.09.2006 год. цедентът “З” АД е цедирал на касатора-ищец “З” Е. вземането си към ответника за цената на семето за посев. Районният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че договорът за продажба не е източник на облигационното задължение на ответника да заплати цената на посевния материал, защото страните не са уредили хипотеза за заплащането й при неизпълнение на задължението на “производителя-продавач” да отгледа и продаде договореното количество захарно цвекло. Великотърновският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, но по съображения, че касаторът, в качеството си на цесионер, не е носител на активната материалнотоправна легитимация, защото цесията не е произвела действие, поради несъобщаването й на длъжника.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.99, ал.4 ЗЗД. Подържа, че тази разпоредба е предназначена да охрънява интересите на длъжника от лошо изпълнение, а в случая касаторът твърди, длъжникът е бил уведомен за цесията чрез отправена покана за доброволно изпълнение, както и с исковата молба.
Като основание за допускане на касационно обжалване подържа тези по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, а именно разрешаването на правния въпрос за действието на съобщаване на цесията от цесионера, извършено чрез отправената до длъжника искова молба. Подържа, че този материалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, дискусионен е в теорията, поради което разрешаването му ще е от значение за правилното приложение на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на доводите си е представил решение № 698 от23.10.2008 год. по т.д. №306/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. и решение №800 от 22.05.2008 год. по т.д. №92/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, в което е възприето становището, че за да премине вземането от стария към новия кредитор е достатъчно само съгласието по между им.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора въпрос за правното действие на цесията, която е съобщена на длъжника от цесионера с получаването на препис от исковата молба, е разрешен със служебно известното на съда решение № 123 от 24.06.2009 год. по т.д. №12/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О., а именно че правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента/стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера/новия кредитор/. Исковата молба за присъждане на вземането няма характер на съобщаване за самото вземане. Изразеното в това решение становище на състава на ІІ Т. О. се споделя и от настоящия състав на І Т. О. С. чл.280, ал.1 ГПК даденото от Върховния касационен съд разрешение на поставения материалноправен въпрос е задължително за съдилищата. С постановяване на касационното решение се преодолява съществуващата противоречива практика по този въпрос. Още повече, че в случая връчването на исковата молба на ответника-длъжник се е презюмирало по реда на чл.51, ал.ІV ГПК, отм. Презумпцията за редовност на връчването на исковата молба не може да се приравни на материалноправното действие на съобщаването на цесията на длъжника от цедента.
В случая не е и доказана съществуваща противоречива съдебна практика. Представеното Решение №800 от 22.05.2008 год. по т.д. №92/2008 год. на Пловдивския окръжен съд подлежи на обжалване, а противоречивата съдебна практика се установява само с влезли в сила съдебни решения, защото при упражнен евентуален инстанционен контрол, би могла да бъдат променени. При това Пловдивският окръжен съд се е произнесъл за преминаване на вземането от стария към новия кредитор, но не е обсъждал действието на цесионния договор по отношение на длъжника и третите лица.
Поставеният правен въпрос не е от значение за точното приложение на закона, като и за развитие на правото, защото е разрешен с ТР №142-7 от 11.11.1954 год.на ОСГК на ВС на РБ и не се налага промяна на застъпеното в него становище.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №178 от 28.05.2009 год. по гр.д. №308/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2009 год. по гр.д. №1375/2008 год. на Великотърновския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: