2
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 12.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2809 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК
Образувано e по касационната жалба с вх. № 6768/5.VІ.2014 на Министерство на регионалното развитие, подадена против онези две части от решение № 743 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 17.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 4386/2013 г., с които това държавно учреждение е било осъдено – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото [фирма]-София сума в размер на 59 415.29 лв., ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, представляваща възнаграждение по договор № 551/17.ХІІ.2007 г. за упражняване на строителен надзор, както и сума в размер на 6 787.96 лв. – съответно на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща дължимо на търговеца обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 30.ХІ.2009 г. и до датата на предявяване на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска /24.Х.2011 г./. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с това въззивно решение министерството настоящ касатор е било осъдено за заплати на софийското търговско д-во и направените в двете инстанции разноски в размер на 3 926.36 лв. и съответно на 7 113.24 лв.
Оплакванията на министерството касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в посочените две негови осъдителни части както в нарушение на материалния закон (чл. 9 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД и чл. 20а, ал. 1 ЗЗД), така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неизлагане на мотиви, „обосноваващи преценката му за годността на приетата по делото СТЕ”. Поради това се претендира частичното му касиране, а също и присъждане „на направените по делото разноски пред всички инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М-во на регионалното развитие обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две осъдителни части от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в общо осем постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следния материалноправен въпрос: „При тълкуване на договора в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора?”
Отделно от това в точки 2, 2.1 и 2.2 от изложението към касационната жалба подателят и поддържа, че въззивният съд не бил изпълнил „задължението да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, вкл. заключението на вещото лице, както и задължението си да направи преценка на достоверността и доказателствената сила на последното – съобразно обосноваността му”, а също и че в конкретния случай „САС не е взел предвид общия договорен обем на СМР за всичките 12 лота, изчислен от вещото лице по допусната по делото СТЕ, а е приел, преписвайки механично крайния извод, посочен на стр. 6 от СТЕ, че страните са договорили общ обем на СМР в размер на 20 402 025.97 лв.”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на изплатения за изготвянето на този отговор адвокатски хонорар от 2 850 лева. Изрично ответникът по касация сочи, че „в конкретния случай всички наведени от касатора доводи поотделно и в своята съвкупност представляват оплаквания относно правилността на решението, без да обосновават наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на министерство на регионалното развитие ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Констатираното в конкретния случай погрешно отъждествяване от министерството касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Д О П Ъ Л В А Определение № 638/27.VІІ.2015 г., постановено по настоящето дело, КАТО:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 743 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 17.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 4386/2013 г. В НЕГОВИТЕ ДВЕ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ.
О С Ъ Ж Д А Министерство на регионалното развитие /Булстат[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІ, СУМА в размер на 2 850 лв. (две хиляди осемстотин и петдесет лева), представляваща изплатен адвокатски хонорар за един негов адвокат от САК при изготвянето на писмен отговор по касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Допълнително определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2809 по описа за 2014 г.