3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
С., 13.10..2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гр. отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б.
ч.гр.дело № 5812/2014 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Н. И., подадена чрез адвокат В. В. срещу определение № 209 от 13.06.2013г. по гр.д.№ 3493/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на определението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите във връзка с въведените оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ІV г.о. е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК на определение № 17906 от 2.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 12470/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 1034399 от 3.09.2012 г., подадена от И. Н. И. срещу определение № 33 от 21.08.2012 г. по гр.д. № 37633/2012 г., подадена от З. К., В. К. и И. И. срещу [фирма] за установяване недължимост на вземане в размер на 3538, 58 лв. главница и 1001.81 лв. лихви, присъдени по гр.д. № 941/2010 г. на СРС, поради недопустимост на иска. В мотивите на определението е посочено, че с определението, чиято отмяна се иска не се разрешава материалноправен спор по същество, то не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не попада в обхвата на подлежащите на отмяна съдебни актове.
Определението е правилно.
На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, аналогична на тази на чл.231 ГПК /отм./, съгласно Постановление №2/77 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред.
В случая с определението на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане на искова молба, поради недопустимост на предявения иск не е дадено разрешение по материалноправен въпрос или процесуалноправен въпрос. Следователно то не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове.
От изложеното следва, че като е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.303 ГПК поради процесуалната й недопустимост, тричленният състав на ВКС е постановил законосъобразно определение. Частната жалба срещу него е неоснователна и то следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 13.06.2013 г. по гр.д.№ 3493/2014 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: