О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 13 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2172 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Б., срещу решение от 10.12.2012г., постановено по в.гр.д. №2720/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.06.2012г. по гр.д.№7889/2011г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.74, ал.2 КТ, вр. чл.62, ал.1 КТ, чл.221, ал.1, чл.262 КТ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. Г. И., действащ като [фирма], не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. И. Б. срещу И. Г. И., действащ като [фирма], искове с правно основание чл.74, ал.2 КТ, вр. чл.62, ал.1 КТ, чл.221, ал.1, чл.262 КТ и чл.86 ЗЗД – за прогласяване недействителност на трудов договор, сключен на 01.10.2005г. до 01.02.2011г., поради противоречие със закона – неспазена форма, както и за заплащане на сумата от общо 5210лв., представляваща сбор от неизплатено трудово възнаграждение, възнаграждение за положен извънреден труд и мораторна лихва и обезщетение за неспазено предизвестие.
Въззивният съд е приел, че изискването за писмена форма е въведено като условие за самото съществуване на трудовия договор; че липсата въобще на писмена форма се приравнява на липса на трудов договор, какъвто несъществуващ не би могъл да е недействителен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който счита, че е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, разрешен е при противоречива съдебна практика, въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, представени са решения на ВКС, но с въззивното решеине не е прието нещо различно от приетото с приложените от касатора съдебни решения по приложението на чл.74 КТ.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.05.2012г., постановено по гр.д. №4264/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: