О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
[населено място], 15.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 81/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на К. И. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. Г. САК за отмяна на решение № 904 от 26.05.2011г., постановено по гр.дело № 989/2010г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила 23.08.2010г. постановено по гр.дело № 4597/2007г. на СГС, ГК, І., с което е отхвърлен предявения от него отрицателния установителен иск по чл.254 ГПК отм. за сумата от 17 259 000 неденомирани лв. по изп. лист от 29.04.1999г., издаден въз основа на запис на заповед от 13.04.1999г. с поемател ответника по делото О. П. М.. Касаторът поддържа оплакване за постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че въззивният съд не се е произнесъл по всички заявени в исковата молба доводи и твърдения – че не дължи сумата по издадения изпълнителен лист, а само по едно от основнията – оспорване на действителността на записа на заповед. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по следните правни въпроси: непроизнасянето от въззвния съд по всички заявени доводи на ищеца, представлява ли нарушение на чл.188 ГПК отм. и необсъждането на всички събрани по делото доказателства представлява ли нарушение на чл.188 ГПК отм. По първия въпрос се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение №609 по гр.дело №323/2008г. на ВКС, ТК, решение №409 по гр.дело № 224/2009г. ВКС, ГК и решение №216 по гр.дело № 87/2010г. на ВКС, ІІ т.о. По втория въпрос се позовава на противоречие с решение №1156 по гр.дело № 595/1979г. на ВС, решение №111 по гр.дело № 515/2008г. на В., ГК и решение №195 по гр.дело № 6291/2007г. на ВКС, ГК.
В отговор на касационната жалба О. П. М. прави искане да се остави без уважение касационната жалба и ВКС да потвърди въззивното решение като правилно и законосъобразно. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за сумата от 17 259 лв. деноминирани , въззивният съд е приел, че в производството по отрицателния установителен иск по чл.254 ГПК отм. ищецът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането както чрез правоизключващи възражения за нищожност на менителничния ефект, така и чрез правопогасяващи възражения за недължимост на вземането на основание връзката му с каузално правоотношение, чието изпълнение обезпечава. С оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения, въззивният съд е приел, че ищецът отрича съществуването на вземането по изпълнителния лист само въз основа на оспорване на действителността на менителния ефект. След като е разгледал съдържанието на процесния запис на заповед и съотвествието му с чл. 535 ТЗ, въззивният съд е приел, че ценната книга е породила целените с издаването й правни последици. Съдът се е произнесъл и по наведените в исковата молба твърдения за подписването на ценната книга при заплаха, като е приел за недоказано това твърдение, което би довело до унищожаване на записа на заповед.
Първият въпрос не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото ищецът като твърди в исковата молба, че не дължи сумата, е изложил само обстоятелства за недействителност на записа на заповед и подписването му при заплаха. Диспозитивното начало в гражданския процес задължава съда да се произнесе по изложените в исковата молба обстоятелства и искане / основание и петитум/, което е сторил съда по делото. Не съществува задължение за съда да се произнесе по непосочени в исковата молба правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу вземането по изпълнителния лист / погасяване на вземането чрез плащане, чрез прихващане, по давност и др/, тъй като това би означавало да се произнесе по предмет на спора, с който не е бил сезиран. Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос с въззивното решение и този с решение №609 по т.дело № 323/2008г. на ВКС, Іт.о., в което съставът на ВКС се е произнесъл по различни от конкретното дело правни въпроси: от какъв порок страда въззивното решение, когато съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане и могат ли да се правят последователни възражения за прихващания, под условие, че насрещното вземане не е погасено в резултат на предходно възражение за прихващане/ спр. т.2 и т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице противоречие с решение №409 по гр.д. №224/2009г. на ВКС и решение №216 по т.дело № 87/2010г. на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК доколкото въззивният съд се е произнесъл по всички доводи на ищеца.
Вторият процесуален въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото касаторът не е изложил съображения като е обсъждал съдът свидетелските показания кои други доказателства по делото не са обсъдени и как би се отразило това необсъждане върху обуславящите изхода на спора правни изводи на съда. На второ място въпросът представлява довод за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 пр. второ ГПК. Касационните основания за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и по тях касационната инстанция може да се произнася само след като допусне въззивното решение до касационно обжалване. По тези съображения съдът не обсъжда съдебната практика по чл.188 ГПК отм.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №904 от 26.05.2011г. постановено по в.гр.дело № 989/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: