2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 16.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2668 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. против решение № 66/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 113/2019 г. от І-ви състав на Апелативен съд – П..
Ответникът по касационната жалба не е представил отговор.
В хода на производството по подадената касационна жалба, К. И. Б. е починал, като на негово място са конституирани неговите наследници, които не са взели становище по подадената от техния наследодател касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел че, когато страната не получи търсената от съда и очаквана защита на претендираните от нея права, тя преживява негативни емоции, но за да съставляват подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди следва те да са причинени от виновни противоправни действия на съдията, натоварен с разглеждането и решаването на делото, довели до отрицателния за страната изход по същото, доколкото постановяването на такъв с крайния съдебен акт само по себе си е правомерна регламентирана от закона правораздавателна дейност. Посочено е, че ищецът твърди неблагоприятното за него като резултат съдебно решение, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на влезлите в сила решения на СГС и АС-Велико Търново, да е постановено от съдиите от съдебния състав, разгледал подадената от него молба, вследствие оказан върху им корупционен натиск от страна на банката-ответник по приключилото исково производство, като с така наведените обстоятелства по същество се релевират деяния, съставляващи умишлени престъпления от общ характер против дейността на държавни органи сред предвидените в Глава осма от НК. Съдът е посочил, че надлежният ред за установяването на престъпни обстоятелства е с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд или с решение на гражданския съд по иск по чл.124,ал.5 от ГПК, каквито липсват. За неоснователно е прието позоваването на ищеца на необоснованост на процесното решение, тъй като същото е постановено при спазване на принципа по чл.121,ал.4 от Конституцията на РБ за мотивиране на актовете на правораздаването, като е отбелязано, че правилността на преценката на представените с молбата за отмяна доказателства, противно на доводите във въззивната жалба, не може да бъде обсъждана в настоящото производство. Правилността на съдебният акт относно установяването на фактическата обстановка и точното приложение на закона се преценява в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност по реда на обжалването му, в случаите, в които обжалваемостта не е изключена от законодателя. Обстоятелството, че ищецът е останал неудовлетворен от резултата по разрешения правен спор и цели чрез неговото възобновяване по реда на отмяната да постигне благоприятен за себе си изход, бидейки убеден в своята правота, само по себе си не означава, че процесният отказ е плод на противоправни действия на постановилите го съдии от съдебния състав, каквото тяхно поведение при и по повод разглеждането и решаването на подадената молба за отмяна не се и установява по делото.
В изложенията на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Всички доводи на касатора, свързани както с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, така и с твърдението за наличие на очевидна неправилност на постановеното съдебно решение – основание по чл.280, ал.2 ГПК, са свързани с твърдения за неправилност на решението, постановено в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Поставят се и правни въпроси, свързани с неправилност и необоснованост на съдебните решения, постановени по реда на инстанционния контрол по решенията, постановени в производството по делото, по което е постановен и съдебния акт в отменителното производство. Всички тези въпроси са неотносими към настоящото произвоство, доколкото целят преразглеждане на спора, по която е налице влязло в сила решение, доколкото процесуалният ред за това е изчерпан. Не се сочат правни въпроси, свързани с решаващия извод на съда, а именно, че за да съставляват подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди следва те да са причинени от виновни противоправни действия на съдията, натоварен с разглеждането и решаването на делото, довели до отрицателния за страната изход по същото. Липсата на относими правни въпроси в производството по чл.288 ГПК, водят и до липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивнвото решение.
В касационната жалба е направен отвод на всички съдии от ВКС, предвид обстоятелството, че ответник по спора е именно ВКС. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице обстоятелства, които водят до наличие на предпоставките на чл.22, ал.1, т.1-6 ГПК, независимо от обстоятелството, че ответник по предявените искове е ВКС, доколкото това обстоятелство не води до наличие на пристрастност и предубеденост в членовете на настоящия състав.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 113/2019 г. от І-ви състав на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.